Живота

0090: Еволюция (Evolyucia).

2012-02-09T22:55:00.000-08:00

Еволюция е понятие, идващо от латински език - «evolutio», което означава "разгръщане" или естествен процес за трансформация в качествено отношение на живота във цялата Вселена.

В тази връзка, има много нива на еволюцията, в зависимост от мащаба, който се прилага - социална, биологична, химична, геологична, астрофизична, космическа.

По своята същност, всички тези нива и разновидности на еволюция представляват последователни етапи от развитие на света от Големия взрив до появата на човека (Номо Сапиенс) на Земята и развитието на съвременната човешка цивилизация.

Най-общо казано, еволюцията е всяко развитие и усъвършенстване на процесите и явленията чрез метода на естествения подбор на проби и грешки, чрез който се подбират и закрепват само най-приспособените към средата и условията индивиди.

По този начин, съвременните представители на растителния и животински свят са произлезли по естествен начин от по-ранни и по-прости форми на живот, които пък идват от още по-древни и по-елементарни форми.

Цялостния процес на еволюция продължава от милиарди години, от самото начало на живота, от най-простите му форми, представляващи малки частици желеобразни протоплазми, та чак до наши дни, като днес придобива и форми на научно технически прогрес и целенасочени изследвания, до генно инженерство.
------------------------------------------------

0089: Определение (Opredelenie).

2012-02-02T23:24:00.001-08:00

Определение е всеки логичен подход за установяване на типични и специфични признаци на даден обект (в широкия смисъл на думата), позволяващи да го отличаваме от другите обекти.

Например, ако сме определили от научна гледна точка необходимите признаци за съществуване на живот, то можем да считаме, че обект, който не притежава един или няколко от тях, не може да се счита за форма на живот.

В частност, смъртта е логически завършек на всеки живот и затова смъртността е още един задължителен признак в определението за живия организъм.

В тази връзка, живота и смъртта не могат да се разглеждат отделно и те не са просто антоними, а показват ключови отличителни състояния в определението за битието. В тях се проявява философския дуализъм на понятието за живот.

Можем още да уточним, че определението е точно описание и характеристика в словесна форма на конкретен предмет, явление, събитие или действие. Всяко събитие в живота, явление около нас, предмет или действие, с които се срещаме или не, имат своето определение, кратко обяснение за тяхното значение.

Определението съществува и присъства навсякъде в пространството и времето, но като субективно възприятие на отделния човек за нещата или като по обективно разбиране на обществото. Всичко, което чуваме, виждаме, усещаме, правим - има свое определение, които ние сами му даваме.

Дали е вярно то, е друг въпрос. Обикновено се счита, че мнението на обществото за дадено явление е по достоверно от схващанията на отделните му индивиди, но и това също е относително и в зависимост от нивото на обществото. Разбира се, има неща, за които повечето хора са съгласни.

Например, за хората е очевидно, че живеят в цветен свят. Но също е известно, че за кучетата това не е така и те виждат в черно бяло и нюанси на сивото. Всеки има своята субективна истина за нещата, но едва ли има някой, който да знае изчерпателните определения на всичко или даже на поне едно нещо около себе си.

В този смисъл, всяко определение е измислица на човека, за да може с негова помощ да създава последователна логика за нещата и събитията и да строи своите действия, като в общи линии се разбира с останалите себеподобни, поне доколкото позволяват обстоятелствата. Затова, първата ни работа при среща с непознат или чужденец, е да започне уточняване на понятията и определенията.

Ние даваме определение възоснова на закономерностите, които съществуват около нас, които в обществото се наричат общоприети явления. Но всеки дава свое разбиране на ставащото, което се изразява във собственото му мнение. Затова в рамките на едно общество може да има субективни (лични) и обективни (общоприети) определения.

Приема се, че обективната форма е общоприета и в една или друга степен се основава на определена научност, доколкото такава има в обществото. А субективната форма е мнение, хипотеза или предположение на отделния индивид, при която той остава на своята гледна точка и основавайки се на своя собствен опит, доколкото има такъв.

По правило, човек винаги дава приблизително определение на нещата, като си прави един вид експерименти със себе си и последващи доуточнения с фактите, като проблемът е, че му липсва всеобхватност на обстоятелствата. Затова винаги се срещаме с необходимостта да правим избор за начина, по който се определяме в дадена ситуация.

Благодарение на това, нашите жизнени пътища са доста разнообразни и уникални, което помага за развитието на обществото по метода на пробите и грешките и чрез сравняването на резултатите. В този смисъл има точни, но не винаги верни и размити и не много ясни определения. И в двата случая не сме застраховани от неправилни действия, но който не греши, не се развива.

Затова в заключение можем да дадем следното твърдение за понятието “определение” - това е общоприето описание или словесно обяснение за предметите и явленията, които са доказани по обективен начин, с научни или еволюционни методи и винаги носят определена доза субективност, поради специфичността на отделния човек.
------------------------------------------------

0088: Човек (Chovek).

2012-01-26T07:37:00.000-08:00

Човек по определение е жив организъм, същество, което от биологична гледна точка е вид животно от млекопитаещите, подраздела на приматите, но се отличава от останалите животни по своите психологични и социални качества. Тялото му се изучава от анатомията и физиологията, а разума му - от психологията и религиите.

Хората (от латински - Homo), като събирателно понятие за всички човеци по земята, принадлежат към рода на приматите, семейството на хуманоидите. В това число влизат както вида “човек разумен” (Homo sapiens), така и някои близки до него, но вече изчезнали видове.

За предци на Homo се считат австралопитеките, като в днешния човек се съчетават две същности - биологична и социална. Т.е. човекът е обществено същество (способно да общува), което не може да се намира извън обществото, но което постоянно се старае да се отличи и да се издигне над обществото.

Постоянните въпроси за човечеството, неговата същност и място в света, се повдигат в различни философски учения и психологията, които изучават вътрешния свят на човека. А според християнството, той е създаден по образ и подобие на бога, за да го прослави на земята.

Човекът е не неговата обвивка, а състоянието на душата, като не е важно от каква националност е, нито от каква раса, вяра, образование и умствено развитие. Той винаги си остава най-разумното същество на земята, успяло да развие своя, собствена култура, цивилизация и постоянно търсещо своето място на земята.

Явявайки се отделен биологичен вид, все пак хората живеят сред природата и взаимодействат с другите живи същества и видове. Но в същото време те се стараят да подчинят на себе си природата, като я заставят да работи за удовлетворяване на техните социални потребности.

Възможно е в миналото човечеството да се е състояло от няколко вида човеци, като в частност неандерталците се считат за вид човек, отделил се от кроманьонците. Историята за възникване на хора също доста се разминава от наколко десетки хиляди години, до около 1 - 2 и даже 5 милиона години, като се обсъждат и предисторически цивилизации на човека до няколко стотици милиони години назад във времето.
------------------------------------------------

0087: Жена е самката при човека (Jena e samkata pri choveka).

2012-01-09T23:23:00.000-08:00

Жена е самката при човека и това е единият от двата пола (другият е мъж), образуващи при съвместния си живот рода при хората. Половите хромозомните набори при жените и мъжете се различават. Женският пол при млекопитещите (каквито са и хората) е хомогаметен, т.е. отсъства Y-хромозомата и двойката полови хромозоми е представена от две Х-хромозоми.

Едната се наследява от бащата (той я получава от майка си), а другата от майката. В повечето клетки на възрастната жена втората Х-хромозома е свита в т.н. телце на Бар, поради което преди се е мислело, че тя не се използва, но последни изследвания показват, че това може и да не е точно така.

Жената притежава редица анатомични и физиологични особености, които я отличават от мъжа. Характерните различия в мъжкото и женското тяло се делят на първични и вторични полови признаци:

Първични полови признаци при жените:

На първо място, това са особеностите в строежа на органите за размножение, които се оформят по време на вътреутробното развитие, но стават функционално активни едва в резултат на половото съзряване, започващо при момичетата във възрастта около 12 години, което е по-рано отколкото при момчетата. В процеса на полово съзряване, се формират и вторичните полови признаци, характеризиращи особеностите на останалите части от тялото.

Вторични полови признаци при жената:

- развитие на млечни жлези;
- по-широк таз, понеже срамните кости се срещат под тъп ъгъл;
- по-нисък ръст с около 12 см;
- по-малко тегло;
- по-малко мускулна тъкан, повече масни тъкани;
- по-тънък и висок тембър на гласа;
- отсъствие окосмяване на лицето и по-слабо окосмяване на тялото, за сметка на по-интензивнен растеж на косата, считан за типичен женски външен атрибут;
- дишането е предимно средно, гръдно и по-повърхностно.

При жената, в психологично отношение, се наблюдават не твърде съществени различия по отношение на мъжа, изразяващи се в по-слаба способност за ориентиране в пространството, по-малки математически способности, по-развити речеви навици, по-малка агресивност, но всички те са незначителни и се проявяват само в някои ситуации, като се обяснянат по-скоро със социалната роля на всяка жена.

Напоследък, при много жени, тези психологични различия ескалират под натиска на козметичната и модна индустрии и се израждат във всевъзможни козметични процедури, в т.ч. и операционни по т.н. «разхубавяване» с помоща на доста силикон, козметика на килограм, еднотипни фризури и модна истерия, меняща се на всеки няколко месеца или даже за седмици.

Затова се казва, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи.
------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images

0086: Организъм и организми са в основата на живота (Organizam i organizmi v osnovata na jivota).

2011-12-08T10:30:00.000-08:00

Понятието “организъм” идва от късно латинското organismus, което пък идва от organizo — устройвам, съобщавам, строен вид, а също и от гръцкото ὄργανον — оръдие. Това е живо тяло, което притежава съвкупност от свойства, отличаващо го от неживата материя.

Като отделна особа, организмът влиза в състава на вида и популацията, като представлява структурна единица на популационно видовите нива на живота. Организмите са един от основните предмети за изучаване от науката биология, като за удобство всичките организми се разпределят по групи и категории, което представлява биологическата система за тяхната класификация.

Най-общото им деление е на ядрени и безядрени. По броя на клетките, образуващи организма, клетките се делят на извънсистемни категории, като едноклетъчни и многоклетъчни. Особено място сред тях заемат колониите от еднокретъчни организми.
Формирането на цялостен многоклетъчен организъм е процес, състоящ се от диференциация на структурите - клетки, тъкани, органи, и функциите и тяхната интеграция както в онтогенезата, така и във филогенезата. Много организми са организирани във вътревидови съобщества - семейства, трудов колектив - при хората, мравуняк, пчелно семейство и др.
------------------------------------------------

0085: Глобализация на живота ни и динозаврите (Globalizacia na jivota ni i dinozavri)

2011-11-12T08:26:00.000-08:00

Какво означава глобализацията на живота и обществото ни? Това, което е решаващо, е възприемането на тезата, че глобализацията зависи от начина, по който обществото отговаря на предизвикателствата, които тя предлага в живота. Тя поощрява гъвкавостта, но наказва консерватизма и закостенялостта.

Как да реагира обществото? Може би има известна американизация в живота ни, по-малка или по-радикална преориентация на политиките на заплащане и доходи, от които се очаква да подобрят функционирането на трудовия пазар, доколкото американския модел е най-развит и установен.

Но все пак, такава радикална стъпка не е безопасна. Културите и традициите на континентално-европейските страни, в т.ч. и на България, се различават в много насоки от тези в Америка, факт, тясно свързан със състоянието на САЩ като страна на имиграцията, където се съвместяват различни култури, докато в Европа страните са с дълбоки и установени културни корени и традиции.
Затова в известна степен е съмнително дали американизацията на европейските трудови пазари е възможна въобще или тя трябва да се провежда с известна адаптация и приспособяване към манталитета на съответните народи. Всъщност, такава глобализация под формата на трансфер на политики не забранява различията в националните, а и в социалните програми.

Едно е сигурно – европейските държави трябва да реагират адекватно на икономическите и финансовите дадености към момента и въпросът е в промяната, а не в забраната. Това, което е нужно да се направи, е да се анализира сега съществуващата система за социално осигуряване и трудовите пазари у нас и в Европа.

Важно е за всяка страна, стремяща се да реши проблемите с безработицата, да инициира подходящи трудови реформи и адекватни социално-осигурителни системи в посока на сваляне на правомощията към крайните и конкретни извършители на трудовия процес.

И за да е съвсем ясно за какво става дума, нека го кажем така - всеки човек в трудоспособна възраст трябва да се научи да поема значително повече отговорност по отношение собствената си заетост на принципа на самонаемането. Преди стотици милиони години Земята е била доминирана от огромни динозвари, но еволюцията е решила, че те са твърде разхитително решение на живота върху Земята.

И така те биле заменени със значително по дребните, но много по-ефективни бозайници. Така и днес е дошъл преломния момент за бизнес-динозаврите, в полза на значително по дребните, но много по-интелигентни и приспособими пазарни субекти на принципа на самонаемането и отговорността за собствените икономически действия в обществото.

И за да стане още по-ясно - иде реч за приватизация на трудовите и осигурителни инициативи на държавите. А сметките показват, че такъв модел действително е значително по-ефективен и отговорен по отношение по-нататъштого развити на човешките общества по Земята.

Вече почти всички западноевропейски страни се сблъскват със закостенялост и трудно променящите се норми в техните съществуващи социално-осигурителни системи. Но живота казва, че реформите са абсолютно наложителни и ни поднася очевидни примери с Гърция, Италия, Испания, Португалия, Ирландия, Исландия.

Каква е ситуацията в България в контекста на глобализиращото се общество? България е с една крачка назад с т.н. «самоосигуряване», което за разбиращите е чисто административно понятие, възникнало с цел да се «свалят» данъци и осигуровки и от тези които нямать а не да се осигури ход и развитие на инициативния индивид.

Крайно време е държавата ни да преосмисли безсмислието на тази ситуация, а ако не може да го направи сама, да потърси консултации от по-разбиращите. Иначе Живота ще включи в своите назидателни списъци )виж по-горе) и нас.
------------------------------------------------

0084: Истината за живота и света около нас (Istinata za jivota i za sveta okolo nas).

2011-11-02T06:48:00.000-07:00

В ежедневието, което ни налага 21 век, все по-повече хора се замислят за това дали науката ни дава обективната истина за живота и за света около нас. Проблемът за истината за живота, всъщност заема ключова позиция във философската теория на познанието.

Какво означава истина и еднаква ли е тя за всеки човек? Истина е

достовероност,
точност,
съответствие...

Но за всеки жител на планетата Земя истината е различна. За едни да извършват убийства, грабежи, да вземат наркотици е истината за живота, за други това са най-лошите качества, които може един човек да притежава.

Затова можем да твърдим, че обективната истина за света се намира в съзнанието на всеки човек. Животът – нашият свят, е този които ние самите сме си изградили, чрез възпитанието, което сме получили от нашите родители, нещата които ние сътворяваме и изграждаме на базата на собствените си възприятия, на това, което за нас представлява истината и само истината.

Човекът и материалният живот, който го заобикаля, са обект на науките, които от своя страна се делят на различни предмети и задачи, но всички те имат една цел – да опеределят и открият обективната представа за света. Като науката дава определен образ за света, но е въпрос на воля човек да осъзнае своята собствена представа за нещата.

Според науката, Земята се е формирала като планета от прахов облак, който се е уплътнявал и достигнал нагорещяване от хиляди градуси. По сложен метод на кристализация са се образували различни материи, а постепенно са се групирали по-прецизно докато се получил този вид, който напълно точно опередя времето.

Има ли възможност този вид да се образува случайно? Дори да съществува такава възможност тя е минимална и тя е част от истината на онези, които не вярват на науката. Но от друга страна, ако допуснем, че този вид е бил сътворен от свръх естествена сила, тогава е възможно Бог да е използвал непозната и до днес сила и енергия, която да е оказала влияние върху развитието на биологичния свят.

Но каква причина може да има Бог да се меси в подреждането на генетичния код на този биологичен свят? Истината тук е една – запазване на човешкото съзнание и съществуване. И двете теории за обективната истина са доказани, но при втората голяма част от учените по света считат, че хората, които са я възприели за истина търсят зад всяко действие, зад всеки ъгъл и поглед – Висше Същество.

Един велик учен, още приживе, е бил осмиван за своята теория, че Слънчевата система е неустойчива и Бог периодично възтановява нейното равновесие. Повечето учени по време на ренесанса обаче се опитвали да възприемат творението и да достигнат до естесвеното обяснение за неговото съществуване и събитията, които са възникнали около него.

И до днес учените продължават да основават своите теории за света и съществуването на базата на огромен обем от познания, които са от всички области на науката. Материалистите смятат, че е възможно да съществува живот и на другите планети в космоса. Редица изследователи от различни части на света са сканирали небето, в търсене на живот на мислещи, интелигентни същества.

Космическите кораби, които са били насочени извън пределите на Слънчевата система, носят записи с послания за съществуване на други същества, които притежеват сходни на нашите способности за разум и развитие. Редица учени смятат, че това е част от технически напреднала извънземна цивилизация.

При развитието на тази теория съществува и едно противоречие, тъй като учените, които не възприемат, че Бог може да има намеса в произхода на света, смятат, че има намеса от друга цивилизация. Самият Блез Паскал са пита защо толкова много хора не вярват на Божествените истини и сам стига до извода, че това е така, защото те може би дори не са им доказани.

Негова е мисълта ”Всичко, което е неразбираемо, не значи, че не съществува”. Ако погледнем бактериалната клетка, която представлява най-простата форма на живот, тя е с много по-висока степен на организация от един механичен часовник. Тогава трябва да се замислим, кое от двете е създадено от разумен създадел и кое е част от сложна химическа реакция.

Чарлс Дарвин създава през 19 век нова теория за произхода и биологичното развитие на отделните видове на планетата Земя. Голяма част от хората смятат, че тази теория на развитие е доказан факт, но всъщност непрекъснато развиващите се теории на наукта постоянно я опровергават.

Според Дарвин развито човечество не би могло да съществува преди 100 милиона години, но редица находки на останки от древни цивилизации в Китай, Тибет и Америка оспорват това твърдение. Съществуват и други подобни примери, които са приети за научно доказани и определени хора вярват в тях, но от своя страна тези теории напълно се отричат от други клонове на науката.

Затова всеки човек трябва да приеме своята истина за света. Емерсон е казал ”Истината за нас е въздухът, който ни е необходим, за да живеем....” Затова всеки човек трябва да осмисли своето място в света. Това което днес съществува, утре може да е минало. Всеки от нас неразривно е свързан със света, в който сме израстнали и в който живеем в момента.

Опитът и историята на всеки от нас показват, че неговият живот е по-различен от този на останалите, и че това което за мен има голямо значение за останалите може въобще да не съществува. Всеки от своето раждане се пита какво всъщност е общият свят?

Аристотел определя истината за света като конкретно съдържание, което съществува в действителността. Истината за света е част от човешка дейност и в този смисъл тя е субективна. От друга страна истината е обективна, доколкото нейното съдържание не зависи нито от човек, нито от човечеството.

Дали истината за живота е субективна или обективна? Дали е относителна или абстрактна, конкретна или неизмерима? Това са само част от въпросите, на които ако науката не ни дава отговор, то тогава самите ние трябва да го направим. Представете си ако лъвицата или антилопата в саваната постоянно чакаха някой друг да ги нахрани, дали това би станало?
------------------------------------------------

0082: В живота е ценен не който задава въпросите, а който намира отговорите (V jivota e cenen ne koyto zadava vaprosite, a koyto namira otgovorite).

2011-10-11T03:14:00.000-07:00

Какво е животът ни днес? Не е ли просто фалш, маскарад, в който всеки гледа как да измами и предаде другия и да успее. А не е ли жалко това? Всички обличаме своите костюми и лъжем и мамим дори хората, които обичаме най-много. А кой е всъщност излъгания? Нима това не сме самите ние.

В какво превръщаме живота си? В посредствено шоу с костюми и маски, маскен бал, в който никой никого не познава. От страх да не ни наранят не показваме лицето си, а се крием зад един посредствен фалшив костюм. А имаме ли основание да ни бъде страх? Имаме.

Да, защото днес всички са навлекли своите костюми и гледат как да успеят в живота, па макар и за сметка на другите. Всеки гледа да лъже и никой да не го разкрие. Стремим се към върха, а с безчувствени крака тъпчем хората пред нас, носейки маската на коравосърдечието.

Наистина ли днес да си фалшив и да нямаш лице е печелившия кос? Може би, да. Но за кой, със сигурност не и за самите нас. В тази арена на фалша ние губим себе си, не разпознаваме дори най-близките си, защото и те като нас носят маските и костюмите си. Не можем да разчитаме на никой, защото всеки мисли само за себе си.

Не е ли жалко да си на върха, а да нямаш с кой да го споделиш? Да си сам и дори самия себе си да не познаваш след всичко, на което си бил способен, за да стигнеш до там. Каква цена има успехът, ако няма с кой да се сподели и самите ние не му се радваме?

Когато поглеждаме назад ще виждаме само как сме изгубили себе си и близките си по пътя си към целта. Няма да знаем кои сме ние, защото ролята и фалшивия костюм ще ни е погълнал.

Нека се замислим-това ли искаме за децата си? Този фалш ли ще им оставим? В този ад ли ще живеят, гледайки фалшиви лица и не познавайки себе си. Не мисля, че с това шоу ще успеем да променим нещата. Така всеки гледа себе си и не го интересува нищо друго, което се случва. Никой не мисли на къде ще отиде светът така.

Не е ли по-лесно просто да бъдем себе си и да познаваме хората наоколо. Да показваме повече лицата си, защото каквато и да е същността ни тя поне е истинска. Дори и най-грозната истина е по-хубава от най-красивата лъжа.

Въпроси, въпроси … А всъщност ценен е не който задава въпросите, а който намира отговорите.
------------------------------------------------

0081: Какво е това живота (Kakvo e tova jivota)?

2011-09-09T05:19:00.000-07:00

Навярно не един или два пъти човек си е задавал въпроса “Какво е това живота?”, без да намира точния отговор. Може би живота е слънцето, което изгрява от изток и залязва на запад, сключващо кръг около земята, огрявайки и най-потайните й места.

Може би живота е пеенето на птиците, които ни будят сутрин. А може би това е гъдела на тревата, когато ходим по нея боси, оставяйки диря като кораб в морето. А може това да е морето, шумящо с прибоя и омагьосващо ни със своята мощ.

Но преди всичко, живота е веригата от взаимоотношения между хората - понякога сложни и неподлежащи на описание и решение като теорема на Ферма, а друг път прости и разбираеми като две плюс две. Но те винаги са нееднозначни.
Такива мисли може би ни съпровождат при утринното ни пробуждане. Надигаме се от леглото, отмятаме завивките, отваряме прозореца и хвърляме поглед върху станалия ни привичен от години околен пейзаж. След което отиваме да се измием, тананикайки си някаква натрапчива мелодия от предишната вечер …
------------------------------------------------

0080: Механизми за регулация на организмите в живота (Regulacia na organizmite v jivota).

2011-08-26T10:49:00.000-07:00

Организмите са в постоянна връзка с околната среда, в която живеят. Независимо от разнообразните външни въздействия, техните жизнени функции се регулират съгласувано и устойчиво благодарение на възникналите в хода на еволюцията механизми и системи на регулация.

В живота на организмите се извършва саморегулация на жизнените функции. Това означава, че всяка промяна във вътрешната среда задейства механизми, които възстановяват хомеостазата. Системите на регулация осигуряват адаптация на организмите към разнообразните условия за живот.

Организмите са отворени системи — приемат от средата необходимите за живота им химични вещества и енергия и изхвърлят отпадните продукти от обмяната на веществата. Заедно с това организмите отговарят на различни въздействия на околната среда с изменения в своето състояние или на жизнените си прояви.

Под въздействието на естествения отбор в тях са се изработили регулаторни механизми, които осигуряват приспособяването им към променящите се фактори на средата. Под регулация се разбира такова въздействие върху жизнените процеси, което осигурява стабилното им протичане въпреки влиянието на различни фактори.

Всички части на организма са анатомично и функционално свързани помежду си и образуват единно цяло. Единството на организма е в тясна зависимост от системите за регулация. В хода на еволюцията те са се усложнявали и усъвършенствали.

За функционирането на една регулаторна система е необходимо тя да може да възприема информация за промените в даден процес, да я преработва и да поражда корекция на тези промени. Затова регулиращата система се състои от три части — рецептор, нервен център и изпълнителен орган. Тази система осъществява своите въздействия чрез рефлекси. Рефлексите са в основата на регулацията.

Преобладаващата част от регулиращите системи функционират на принципа на обратната връзка. Всяко отклонение на процесите в организма поражда корекция. Едновременно с това регулиращата система непрекъснато „се съобразява” с извършената до момента от нея корекция. Благодарение на рецепторите в изпълнителния орган, до нервния център непрекъснато достига обратна информация за точността, с която се извършва корекцията.
------------------------------------------------

0079: Животът е чудесно приключение (Jivota e priklyuchenie).

2011-08-17T01:37:00.000-07:00

Животът е интересно приключение, в което заради успеха си заслужава да търпим и неуспехи. Нищо не е последно за този, който е все още жив. Така че никога не бива да се отказваме, в каквато и ситуация да сме. Животът е източник на радост, но трябва да знаем, че там, откъдето пие тълпата, водата е отровена. Животът е и шествие.

За този, който върви с бавни крачки, то е твърде бързо и затова той излиза от него. А този, който е твърде припрян, го счита за твърде бавно и също излиза от него. Който се задоволява с малкото, живее безгрижен живот. Радвай се на това, което имаш, защото и то ще ти бъде отнето … много скоро.

------------------------------------------------

0078: Устойчивост на живота - хомеостаза, адаптация, аклиматизация, стрес.

2011-03-31T12:51:00.000-07:00

Животът е възможен благодарение на постоянното взаимодействие с околната среда. Независимо от това, че факторите на средата могат да се колебаят значително, в организмите съществува постоянство на всички необходими условия за нормалното функциониране на клетките —

вода,
електролити,
рН,
глюкоза,
кислород,
осмотично налягане и др.

При многоклетъчните животни това се постига чрез вътрешната среда, към която се отнасят кръвта, лимфата и тъканната течност.

Способността на организма да поддържа постоянството на вътрешната си среда се нарича хомеостаза. Това означава, че функциите в организма трябва да бъдат съгласувани и регулирани по такъв начин, че всяка незначителна промяна във вътрешната среда да поражда реакции за нейното възстановяване. Понятието хомеостаза е въведено от американския физиолог Уолтър Кенън. С него той означава всички физиологични механизми, които осигуряват устойчивостта на организмите. Кенън развива идеята, че хомеостазата се проявява със стабилност във физиологичните и физико-химичните показатели, които характеризират нормалното състояние на организма.
Възможности за поддържане на хомеостазата притежават и отделните клетки. Чернодробните клетки, например, могат самостоятелно да поддържат равновесие между съдържанието на гликоген в тях и количеството на глюкозата в кръвта. Клетките притежават механизми, регулиращи приемането на необходимите им вещества и отстраняването на веществата, които са им непотребни. Регулацията на хомеостазата в организма се осъществява чрез сложни нервно-хуморални механизми. Те без изключение функционират на принципа на обратната връзка. Регулацията на нивото на захарта в кръвта е пример за сложните нервно-хуморални механизми на хомеостазата. След хранене нивото на кръвната захар се повишава. Повишеното кръвнозахарно ниво е стимул за секрецията на инсулин от задстомашната жлеза. Инсулинът бързо предизвиква понижаване на нивото на кръвната захар, а това води до прекратяване на секрецията на инсулин. Ако състоянието на понижено кръвнозахарно ниво се запази (ако например междувременно не е приета храна), в действие се включват хормоните, които повишават нивото на кръвната захар чрез разграждането на гликогена в черния дроб. Тези хормони са глюкагонът (от задстомашната жлеза), адреналинът (от надбъбречните жлези) и соматотропният хормон (от хипофизата). Гликогенът се превръща в глюкоза и кръвнозахарното ниво се нормализира.
Доста подробно е изучена хомеостазата на голям брой физиологични и физико-химични показатели, свързани с алкално-киселинното равновесие, обмяната на газовете, обема на телесните течности, кръвното налягане, телесната температура и др. Тази хомеостаза се нарича физиологична. Освен поддържането на постоянството на вътрешната среда на организмово равнище хомеостазата бива още генетична, структурна и имунологична. Под генетична хомеостаза се разбира постоянството на кариотипа, което се поддържа чрез механизмите на клетъчното делене. Структурна хомеостаза означава постоянство в клетъчния състав, морфологичната организация и целостта на организма и се поддържа чрез регенерацията. Имунологична хомеостаза означава съхраняване на биологичната индивидуалност спрямо чужди клетки и биополимери и се осъществява от имунната система. Посочените механизми на хомеостаза са взаимно свързани. Ако проследим индивидуалното развитие на организма, ще видим, че с възрастта се променят и биологичните му показатели. Затова говорим и за онтогенетична хомеостаза. Чрез нея се осигурява постоянството на вътрешната среда в хода на индивидуалното развитие и особено в периода до настъпването на полова зрелост. Честотата на сърдечните съкращения у новороденото например нормално е 140 удара в минута, а при възрастния човек — 75 удара в минута.
Наличието на сложни нервно-ендокринни регулаторни механизми позволява на организма да се приспособява към значителни промени в средата на живот. Това приспособяване е свързано с преустройство на функциите на организма и на неговата хомеостаза.
Адаптацията е съвкупност от приспособителните реакции на организма, които запазват нормалното му съществуване при променящите се условия на средата. Понятието адаптация е въведено от канадския учен Ханс Селие. Аклиматизацията е частен случай на адаптация, свързан с приспособяването на организма към живота при нови климатични условия. Аклиматизацията към ниски температури при животните, например, е свързана с морфологични и физиологични промени — удебелява се космената покривка, увеличава се подкожната мастна тъкан, активира се клетъчният метаболизъм. Механизмът на аклиматизация при човека е по-различен и е свързан преди всичко с намаляване на загубата на топлина. Това се постига чрез намаляване на кръвния ток в кожните кръвоносни съдове. Същевременно се увеличава и образуването на топлина.
Нервно-ендокринната система за регулация позволява на организма да се приспособи към необичайни, включително и бедствени условия на средата. Състоянието, в което изпада организмът, за да може да преодолее необичайни за него условия, се нарича стрес. Следователно стресът е приспособителна реакция на организма. Тя е неспецифична, защото организмът реагира по един и същ начин на най-различни, предизвикващи стрес фактори. В началната фаза на въздействие на стресовия фактор съпротивителните възможности на организма намаляват, но след известно време те нарастват над обичайното им равнище. Повишава се активността на главния мозък, увеличава се кръвоснабдяването на мускулатурата, повишава се клетъчният метаболизъм. В това състояние, наречено фаза на съпротивление, организмът е в състояние да преодолява неблагоприятни въздействия. Ако обаче те се задържат по-дълго време, приспособителните възможности на организма се изчерпват и той преминава в третата фаза — на изтощение или дистрес. Това води до тежки нервно-вегетативни смущения, които може да завършат със смърт.
------------------------------------------------

0077: Физиологията е биологична наука.

2011-01-06T21:59:00.000-08:00

Физиологията е биологична наука, изучаваща жизнената функции и механизми на растителните и животинските организми. Науката физиология се гради върху познания, получени чрез извършване на експерименти върху животни. Дели се на няколко клона. Те са следните:
- Обща физиология на човека и животните. Изследва общите физиологични закономерности в живите организми при взаимодействието им с околната среда.
- Сравнителна физиология. Изучава и сравнява еволюционното развитие на жизнените проциси и функции на различните животински видове.
- Развитие на човешкия организъм и неговите физиологични функции от раждане да дълбока старост е предмет
- Възрастова физиология на човешкия организъм - общността на взаимосвързано функциониращи органи, организация във физиологичните системи.
- Физиологична система - съвкупност от органи и укрепваща тъкан, която изпълнява определени функции.
- Хомеостаза - саморегулиращо се състояние на организма за поддържане на относително постоянство във вътрешната среда на организма.
- Теория (мембранна) на възбудимия процес. - основно значение имат промените в електрическото зареждане на клетъчната мембрана. То зависи от положително и отрицателното зарени йони от двете страни на мембраната. В състояние на покой, около клетъчната мембрана се натрупват положителни и отрицателно заредени йони, подреждат се и се създават диполи. Получава се поляризация на мембраната - отвън са повече положително заредени йони, а отвътре - отрицателно заредени. В резултат се получава потенциална разлика.

Клетъчната мембрана притежава специфични транспортни механизми.
Единият т. нар. пасивен транспорт, чрез дифузия, филтрация и осмоза, улеснява преминаването на йони през мембраната в посока към намаляващата концентрация.
Другият механизъм е с помощта на химическа енергия и се нарича активен транспорт - съществуват носещи молекули, изпълняващи транспортни функции.
Клетъчната мембрана разполага и с двоен механизъм за затрудняване на дифузията и нейното улесняване.
- Акционен потенциал - времената промяна на клетъчно мембранния потенциал в резултат на дразненето на клетката. А увеличаването на разликата в зареждането отвън и отвътре на мембраната се нарича хиперполяризация. След прекратяване на дразненето и възбуждането на клетката настъпва период на възстановяване на мембранно зареждане наречено реполяризация. Всичко това има основно значение за функционирането на живота и неговото усъвършенстване в процесите на еволюция.

------------------------------------------------

0076: Променя се икономическата характеристика на живота.

2010-12-06T08:09:00.000-08:00

Най-съществената икономическа характеристика на живота в нашето съвремие е свързана с високотехнологичните отрасли и не се крие във величината на разходите, а във тяхната структура, която определя все по-масовото навлизане на високи технологии в живота и определя принципите на т.нар. общество на свободното време. А сега да поясним казаното. В тези отрасли, фиксираните разходи (FC) са високи, а пределните разходи (MC) - ниски. Освен това пределните разходи нямат традиционната форма на U- образна крива (която пресича кривата на средните разходи отдолу и в най-ниската точка), а започват от някаква първоначална стойност, след която рязко спадат и клонят към нула. Защото, образно казано, за създаването на един програмен продукт са необходими големи разходи, но копирането на всяка допълнителна бройка от този продукт е почти безплатно.

Фотоизточник: images.google

Е, при такава структура на разходите се променя фирменото поведение. Основната цел вече е максимизиране обема на продажбите, за да се покрият големите фиксирани разходи, а не масимизиране на печалбата, защото съществува постоянна заплаха от навлизане на нов конкурент. Всичко това из основи променя живота на хората от фиксирана, постоянна и рутинна ежедневна работа на постоянен договор, към създаването на временни професионални екипи от хора със свободни професии за разрешаване на конкретен творчески проблем. До скоро този начин на работа беше характерен преди всичко за филмовата индустрия - събира се екип от професионалисти - режисьори, сценаристи, актьори, който прави филма, получава си хорнорара и всичко останало е в ръцете на разпространителските вериги. Сега така е с разработването на почти всеки софтуерен продукт или всяка друга съвременна джаджа. И ще става все по-така. Живота определено се променя.
------------------------------------------------

0072: Какво представлява живота?

2010-11-25T08:02:00.000-08:00

За съжаление, нито философията, нито биологията са в състояние да отговорят точно и еднозначно на този въпрос. Наличието на белтъци също не е критерий за живот - например, коралите, които също са живи същества. Натрапва се следния въпрос: Ако днес на хората започнат да им имплантират механични сърца, това още хора ли ще са.

Фотоизточник: images.google

А ако продължат да им имплантират органи, до кога те ще си останат хора и кой момент нататък ще са вече просто роботи? И може ли робота да е жив и да живее някакъв живот. И ако има такъв роботски живот, що за живот ще е това? Чий проблем е това - на философията (лай-лай-кучка), на биологията, на психологията или на религията? А също, възможно ли е да има човек без тяло? Нали в разни учения се говори за хора в безплатско състояние, под формата на дух. За сега всичко това остава все още напълно непонятно и неопределимо, колкото и т.н. “наука” да изявява претенции за напредък. И всъщност, това какъв напредък е? Към пропастта? Колко човешки цивилизации са се затрили, докарвайки я до тук?
От друга страна, определено може да се каже, че живота е процес на размножение и оцеляване, благодарение на еволюцията на приспособителните ни способности. А ако заложим на усещанията, като на съществена характеристика на живота, можем да кажем, че те представляват измененията в нашите възприятия относно действителността около нас. Друг е въпроса колко съвършенни и пълни са тези възприятия. Като пример, ние възприемаме звукови изменения само в един малък диапазон на вибрации (от 20 до 20000) и всичко останало остава неосезаемо за нас. Е, как да кажем тогава, че знаем какво е това живота?
----------------------------------------------

0071: Как си взаимодействат факторите на живота потребност, труд и пари?

2010-11-22T12:09:00.000-08:00

Жизнената потребност е понятие, което се свързва с определена неудовлетвореност, или желание за потребление.

Труд – това е съзнателната човешка дейност, било то физическа или интелектуална. Тя се приема като нещо неизбежно в живота, нещо което се разбира от само себе си.

Парите са инструмент на непряката размяна. Улесняват работата на пазара и действат като общо средство за размяна в живота.

Фотоизточник: images.google

Съществуват няколко основни комбинации в зависимост коя функция е водеща - труда, потребностите или парите.

Ако водещи са парите, налице е една типична предприемаческа комбинация. В тази ситуация се влага труд на наемен работник или на самия предприемач, с цел движението на паричната маса да се превърне в капитално благо. За работника под формата на възнаграждение, а за предприемача – печалба. Заплащането на работника /служителя/ трябва да се схваща като всички изгоди, които той получава. Парите са добър мотиватор, само ако служителите схващат, че доброто изпълнение на работата е средство за тяхното получаване. Парите са най-големият мотив да накараме работника да осъществява най-оптимално дейността си. Предприемачството е в основата на тази комбинация, защото става въпрос за постигане на цели, свързани с печалба или бъдещо развитие.

Когато водещи са потребностите, най-често се свързват с наемния труд. Нуждата от задоволяване на потребностите е това, което е определящо за икономическото поведение на личността. Фактори, които имат огромно значение за самите потребностите на човека са степента на образованост, професионалната квалификация, средата на реализация – професионална или социална както и опита.

Когато водещата роля се пада на труда, това най-често се свързва с кариеризъм или работохолизъм. Тук става въпрос за постигане на цели, не свързани само и единствено с парите. Тук става въпрос за постигане на цели свързани с кариерата, с израстване на персонала, с постигане на по високо професионално ниво и др. Към тази група се отнасят и част от малкия и среден бизнес, където предприемачите разчитат предимно на семейния труд и поставят фактора капитал на второ място. Не малко са случаите, в които това води до голям успех, но също така са налице и случаи на фалити.
------------------------------------------------

0068: Почвата и живота.

2010-10-22T12:16:00.000-07:00

Почвата е важния за живота повърхностен слой на литосферата. При неправилна експлоатация почвата безвъзвратно се унищожава, което затруднява неимоверно нормалното съществува на какъвто и да е живот. Условно източниците на замърсяване и разрушаване на почвите могат да се групират в следните категории:
•    Строителни отпадъци
•    Гориво смазочни материали
•    Транспорт
•    Разрушаване и унищожаване на почвите

Фотоизточник: images.google

Почвената ерозия е процес на механично разрушаване и отнасяне на почвата под влияние на водата или вятъра. Затова се различават:
•    Водна ерозия на почвата
•    Ветрова ерозия на почвата
Почвената ерозия е проблем за живота върху всички територии на света, поради което повсеместно се води борба с почвената ерозия, както на селскостопанския поземлен фонд, така и на горския. Провежданите в противоерозионния комплекс мерки могат да се обединят в 3 групи:
•    Агротехнически мероприятия
•    Лесомелиоративни мероприятия
•    Хидротехнически мероприятия
Водната ерозия на почвата е резултат от разрушителното действие на течащата по повърхността на почвата вода. Нейното негативно влияние е по-силно при леките и безструктурни почви и по-слабо при по-тежките и богати на органично вещество почвени типове. Водната ерозия се проявява в 3 форми:
•    Площна (повърхностна) ерозия
•    Браздова (струйчеста) ерозия
•    Ровинна (линейна) ерозия
------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0067: Животът на високите технологии.

2010-10-18T09:07:00.000-07:00

През втората половина на 20-ти век възникнаха високотехнологични отрасли и в тях се развиха процеси, които определиха принципите на т. нар. общество на свободното време.
Навлизането на тези принципи в живота се определя най – вече от иновациите и навлизането на иновациите не само в бизнеса, но и в обществото като цяло.
Според някои автори, иновативния процес протича в новите сфери като информационни технологии, биотехнологии, производство на мобилни телефони и др.
В наши дни съществува известно единомислие сред икономистите относно характеристиките на високотехнологичните отрасли, които гарантират навлизането на високи отрасли в обществото:
То гравитира около възгледа, че в тези отрасли осигуряват:
➢    Значителна техническа сложност, необходимост от стандарти и съвместимост между тях;
➢    Значителни разходи за изследване, развитие и интелектуална собственост;
➢    Значителни фиксирани и ниски пределни разходи;
Няма съмнение, че за развитието на високите технологии са необходими значителни финансови средства за изследване и развитие. Въпросът е дали точно обществото ги осигурява.
През последните десетилетия се забелязва тенденция към нарастване на тази разходи. Например през 1950 г., нито една от 100-те най-високо оценени компании в света не е изразходвала повече от 5% от приходите си за изследване и развитие, а през 1999 г. 38 от тези компании са изразходвали поне 5% и 22 компании са изразходвали повече от 10% за тази цел.
Тези разходи често се оказват безвъзвратни (sunc costs). Това означава, че оборудването, технологиите и т.н., които са закупени за производството на определен продукт трудно могат да бъдат пренастроени за производството на друг продукт, или - трудно могат да бъдат продадени на друга фирма. В литературата на английски език тази ситуация е известна като strategic commitment device и тя продължава да съществува до момента, в който потенциалните конкуренти извършат иновации. Но до настъпването на този момент безвъзвратните разходи на функциониращите фирми имат ограничителен ефект по отношение на потенциалните конкуренти.
Необходимо е да се подчертае, че големите разходи във високотехнологичните отрасли не гарантират големи печали и могат да се превърнат в източник на големи загуби.
------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0066: Екологията е наука за живота в равновесие.

2010-10-12T05:46:00.000-07:00

Екологията е наука, която изучава взаимоотношенията между живите организми и околната среда. Основната задача на екологията е изучаването на сложните процеси при взаимоотношенията на организмите със средата за живот, които се запазват чрез саморегулация. Това се нарича екологично равновесие. Тези нормални процеси много лесно се нарушават под влияние на разнообразната и голяма по мащаби човешка дейност.
Екосистема е системата, съставена от биоценоза и биотип. Тя отразява пряко влиянието на живите организмите върху околната среда. Взаимодействието на абиотични и биотични фактори формират биоценоза и биотоп.
Биоценозата представлява общото съжителство на животински и растителни различни съобщества на една обща територия. Те се намират в непрекъсната връзка едно с друго. В биоценозата съществата са различни по характер: животински, растителни, бактериални. Нито един от видовете, които обитават биоценозата не може да съществува изолиран и независим от другите.
Биотопа е термин в екологията за обозначаване на пространство с относително еднородни условия за живот. Биотоп е неживата част от природата в даденото пространство. Пример за биотоп могат да бъдат едно блато, една гора, едно езеро и др.
Биотичен фактор в екологията се наричат взаимодействията между организмите, които оказват влияние върху тях – конкуренция, хищничество, взаимопомощ и т.н.
Абиотичен фактор се наричат параметрите (стойности) на неживата природа, които оказват влияние върху организмите. Сред тях са:
•    Почвата със своите характеристики
•    Географските условия, които формират климата на региона и географската му принадлежност – географска ширина, географска дължина, близостта до големи пространства с еднородни условия, релеф, условия на терена
•    Метеорологичните фактори – температура на въздуха, температура на почвата, валежи, слънчева радиация, вятър (посока и скорост).
Екологична ниша се нарича мястото, което всеки вид заема във взаимоотношенията си с другите видове и с биотопа. Тя определя значението, което има един вид за друг. Затова се казва, че екологичната ниша е функционалното място, което заема видът.
------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0065: Същност на етиката в живота.

2010-10-08T22:30:00.000-07:00

В живота етиката е единственият начин на регулация, който произхожда на първо място от личната преценка на индивида, придържайки се към установените и споделени ценности в живота, за да придаде значение на решенията и действията му.
Етиката - като теория - е учение за нравствеността и нейната същност, за законите на историческото й развитие и за ролята и в общественият живот. Етиката определя система от норми за нравствено поведение, нравствени правила и морал.

Фотоизточник: images.google

Следва да се посочи, че етиката е наука, която търпи развитие. Нещо повече, от гледна точка на грижите за потребителите, всеки сектор има свои етични норми, които са задължителни за прилагане при отношенията с клиенти.
Здравния сектор, като подчертано хуманитарен сектор, основаващ се изцяло върху грижата и промотирането на здравето на обществото и в частност на отделния пациент, се базира и зависи от морала и етиката на всеки един негов представител.
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0064: Еволюция на живота.

2010-10-08T01:05:00.000-07:00

Еволюционните идеи за живота са възникнали още в дълбока древност. Те може да се намерят в мислите на древни философи от Индия, Китай, Месопотамия, Египет и Гърция. Така например древноиндийските философи от І в. пр. н. е. приемат идеята за еволюцията на целия материален свят. Както сочи Н. В. Тимофеев - и дори в още по – стари текстове, може да се проследи идеята за еволюцията за произхода на човека от “човекообразни” маймуни. Древногръцките философи – материалисти от V – ІV в. пр. н. е. поставят въпроса за разумни същества по пътя на прости комбинации, от които голямо мнозинство загиват, но са се запазили единици, които, като се размножавали, са давали нови по-подходящи комбинации.

Фотоизточник: images.google

Пръв Ж. Б. Ламарк създава цялостна теория за еволюцията на живите организми. В нея той се опитва да разграничи предпоставките за еволюцията от механизмите на нейното осъществяване. Като предпоставки Ламарк приема наследствеността и изменчивостта на организмите и това е изиграло огромна роля през епохата на натурфилософските идеи за живота. Като механизъм, като движеща сила Ламарк сочи “вложена от твореца вътрешна сила” за прогресивното усъвършенстване, която води да наличието на целесъобразност при реагиране на изменящите се условия на средата. От една страна той приема невероятната пластичност на живите организми, а от друга допуска в качеството на движеща сила на еволюцията някаква нематериална субстанция – “живата сила”. По такъв начин със своята теория Ж. Б. Ламарк само декларира съществуването на еволюцията на живота, но не предлага научно обяснение, всъщност тя е неизбежен естествен процес в живата природа.
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0063: Общество на свободното време.

2010-10-04T23:12:00.000-07:00

Ако се обобщи всичко написано от социолозите и футуролозите от 60-те до 90-те години на XX в. по повод живота в информационното общество (днес можем да го наречем и общество на свободното време), можем да си представим базовите черти на този тип социална организация по следния начин:
1) Определящ фактор на обществения живот като цяло се явява научното знание. То измества труда (ръчен и механизиран) като фактор на стойността на стоките и услугите. Икономическите и социални функции на капитала преминават към информацията.

Фотоизточник: images.google

Като следствие ядро на социалната организация, главен социален институт става университетът като център за производство, преработка и натрупване на знания. Промишлената корпорация губи доминиращата си роля.
2) Нивото на знания, а не собствеността става определящ фактор за социална диференциация. Делението на "имащи" и "нямащи" придобива принципно нов характер: информираните образуват привилегирован слой, а "новите бедни" са неинформираните. Като следствие огнищата на социални конфликти се преместват от икономическата сфера в сферата на културата. Резултат от борбата и решаването на конфликтите е развитието на нови социални институти и упадък на старите.
3) Инфраструктура на информационното общество е новата "интелигентна", а не "механичната" техника. Социалната организация и информационните технологии образуват "симбиоза". Обществото встъпва в "технотронна ера", когато социалните процеси стават програмируеми.
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0062: Да поговорим за живота.

2010-09-29T22:03:00.000-07:00

Дa! За този живот, който ни поставя в ситуации, за които не сме обучени или подготвени. Затова мисля за ежедневието, като за пътуване, защото някак си ми е по-лесно да възприема даденостите, за които не мога да намеря обяснение. Знам, че това пътуване има крайна спирка, но не знам кога и къде ще срещна надписа “Спирка – Последна”.

Фотоизточник: images.google

Пътувайки през живота често срещам въпроса “Аз ... ?!”, но не зная как и кога да достигна до верния отговор. Въпреки това, основното, което възприемам и се уча да спазвам е, че е важно да се крачи, независимо от пейзажа наоколо и неизвестността на каква междинна спирка ще направиш престой. Опитвам се да бъда себе си, но често изпадам в ситуации, които ме задължават да играя нечия роля или просто да изпълнявам пиесата “Анти аз”. Може би това ме обърква и не мога да открия собственото си място в това вечно забързващо се пътешествие. Но това е живота.

Фотоизточник: images.google

Вероятно предполагаемото ми “aз” е някаква маска, зад която се крие така желания и търсен отговор, който е ключ към много заключени врати на спирките, на които правя престой. Факт е, че всеки иска нещо по-луксозничко, по-изтънчено, с повече удобства и комфорт. Но от друга страна, така пък инстинктите ти неизбежно позакърняват, защото дори най-прекрасното място крие своята тъмна страна, така че дори това, че спирките са разни и многообразни, не би следвало да е много притеснителен. Възможно ли е това да е причината за наше постоянно променяне и неспособността ни да откриваме ключ към собствената си душевност и мисли? Ето! Още въпроси без отговори, породени от собствения ми разум, дори уплаха, че не познавам човекът от огледалото – този, в който живея, но вероятно е личността, над която нямам контрол, а изпитвам емоциите й. Но такъв е живота. Тези съмнителни мисли ме плашат и на моменти разконцентрират, но успявам някакси да се придържам към маршрута, който съм си начертал.

Друг интересен факт за спирките е, че всъщност попадаш на мястото, когато е сигурно, че си готов за това. Повторенията на неприятни за пътрешественика събития, явно е най-оголения нерв за всички. Едни от най-често задаваните въпроси “Защо все на мен това се случва?”, “Аз все на едно и също ли трябва да попадам?” и възможните им трансформации, вариации и производни звучения, смятам са свързани именно с подготовката за извървяване на предварително начертания маршрут. Странното е, че отново се сблъскваш със собствената си личност – това, което искаш, желанията ти и каквото не искаш. Но изглежда, това е живота. Истината е, че често не знаем какво желаем или ако пък сме сигурни в исканията си, то това е, защото сме тласкани от странични фактори. Може би това ни прави слаби в трудните и необичайните ситуации. Неизвестността, която е пред нас и неспособността ни да осъзнаем какво иска вътрешното “аз” ни прави уязвими дори и пред малките проблеми. Натрупването на нерешени въпроси внася допълнителен смут и неувереност и започваш да си мислиш, че тялото, в което ти е душата, е нещо непознато, опасно и дори водещо до необратим край. А може би тъпчем върху едно и също място... Вероятно минаваме през едни и същи спирки, защото всъщност пътя представлява преплетени кръгове. Но и това е живота. Не знам, тази идея не ми харесва, предпочитам да бъде спирала, движеща се нагоре – по-оптимистично е.

За мен целта на пътуването е да събираш мигове, в които си щастлив, обичан и имаш болезнена необходимост да отдаваш любов. Тези моменти са като гориво за нашето успешно пътуване. Понякога заради своята неопитност, и ненамирането на ключа към съкровените си мисли и желания, събираме миговете по погрешен начин, което ги унищожава, защото те са толкова нежни и крехки, че ми се иска да кажа: "Колко прекрасен е живота!"
Още по-пагубно, на границата на необратимото е, когато не можем да различаваме миговете и не успеем да се възползваме от богатството, което те ни предоставят. Тогава идва дългия престой в нищото, на спирката на собственото самосъжаления, обърканост и безумие. Изтъкани сме от толкова емоции, а като подправка и здрав разум. Емоцията е средство, с което събираме и пазим миговете, а добре дозираната подправка разумът – това, с което ги разпознаваме. А ако не успеем да различим или определим собствените си емоции? Ще се затворим ли в себе си между дебелите и притискащи стени на въпросите “Кой съм аз?”, “Къде съм?”, “Защо съществувам?”. И това е живота. Всички тези тягостни мисли ме карат да вярвам, че просто трябва да вървим напред и да не позволяваме на никой и нищо да ни спъне и контузи, докато крачим смело по нашия маршрут.

Не засягам темата за картографа, който изготвя картите и маршрутите на нашето пътуване. Иска ми се да вярвам, че подбудите са му от най-благородните и наистина има стълба издигаща се към небето или поне до същността на истинското ми “аз”.

И на финала малко за началото и края. Ирония е, че ни е съдено да ги видим или по-точно по начина, по който сме свикнали да възприемаме всичко около и вътре в нас. Действителността се изкривява и началото и края са в друго пространство, което може би е начало на нов път или състояние на вечен покой и/или блаженство. Изложението е опит да запълня дупката в себе си в моменти, в които започвам да губя надежда за смисъла на съществуването и ме тормозят въпросите за различието в съдбите и тяхното направление, болката, смъртта на любимите хора и структурирането на аз – концепцията. Дали това е живота?
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0060: Лековита вода за живота (Lekovita voda za jivota / Healing water for life)

2010-08-09T02:29:00.000-07:00

Никой не е застрахован от страданието в живота. Различно по форма, сила и интензитет, то ни връхлита, когато най-малко го очакваме и разбива на прах изграденият ни с толкова труд и усилия малък личен свят.

Фотоизточник: images.google

Тогава, парализирани от него, тръгваме да търсим спасение – в езотеричното, психологичното, ясновидското, хомеопатичното, астрологичното, нетрадиционното. И понякога нещо малко, абсолютно случайно на пръв поглед, ни отваря вратата към истинското лечение от физическата или душевна болка.

Именно така, в момент на силен емоционален срив, съвсем случайно (а може би и не) аз научих за една невероятна старица и за целебната вода, на която тя е избрана да бъде пазителка. Може би вече доста хора са чували за нея, но за мое голямо съжаление, аз не знаех нищо за това място буквално допреди по-малко от месец.

Милата 90 годишна старица

баба Василка

живее в с. Добрич,

което се намира на 14 км от град Хасково и

на 5 км от Димитровград.

В двора на нейната къща от много години има

Аязмо с лековита вода.

Интересна е историята на появата на водата, която самата тя разказва с умиление. За своята достолепна възраст, баба Василка изглежда удивително добре, умът и е запазен, разказът и е жив и динамичен. Останала вдовица много млада, с две деца на ръце, Василка живеела обикновен живот. Един ден, както си шетала по двора, някъде в посока откъм крушата чула шум от течаща вода.

Фотоизточник: images.google

Помислила, че и се причуло. На другия ден шумът се повторил, а малко след това пред нея застанали трима непознати човека. Не се изплашила, само учудено ги изгледала. Единият от непознатите я попитал:
— „Василке, ти имаш ли страх от Бога?„
— ”Е, па, имам„- отговорила тя.
— „А знаеш ли кои сме ние?»
— „Не знам, ама види се не сте тукашни”
— „Ние сме свети Василий Велики, свети Йоан Златоуст и свети Григорий”

След това тримата светии й обяснили, че на мястото на къщата и преди 600 години е имало православен манастир с лековит извор. А тя е избрана да извади водата и да я пази, докато е жива. Баба Василка не можела да си представи как сама жена със своите сили ще може да копае и да вади вода, но светиите обяснили, че в това Богоугодно дело ще й пратят помощник.

И наистина, скоро при нея се появил абсолютно непознат човек - дядо Димо от с. Голямо Асеново, на който било поръчано да я намери и помогне във ваденето на водата. И така, двамата извадили водата през далечната 1970 година.

Фотоизточник: images.google

Оттогава аязмото съществува и нито преследванията на тогавашната комунистическа власт, нито заплахите от гонене и репресии, нито хулите от страна на кмет и лоши хора, че се занимава с „попски работи”, не сломили баба Василка и не я отказали от обета, който дала - да пази водата и да я дава на хората, които ще идват да търсят лек.

Завета на светиите е да не се носи водата по къщите, да не се дава чрез човек на втори и трети. Защото този, който има нужда и най-вече вяра, той сам ще намери мястото. Днес хората отиват на това свято място, водени от болката и страданието. Баба Василка си е там. Тя ще ви посрещне, ще ви попита откъде сте, ще ви обясни какво точно трябва да направите.

Заръките на светиите са точни и всичко трябва да се спазва, както е речено. И тогава....о, тогава чудото става! Както е станало с млада жена с мозъчен тумор, излекувана напълно през април 2009 г И, ако ти, читателю си в нужда, ако душата или тялото ти страдат, не се колебай - отиди в село Добрич и потърси баба Василка. И повярвай, защото както самите светии са казали на своята пазителка: Водата е целебна, но който няма вяра, трудно ще се излекува”

Фотоизточник: images.google

Аз повярвах! Повярвай и ти!
Източник: Анонимен
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0059: Условия за живота (Uslovia za jivita / Life conditions)

2010-08-08T23:19:00.000-07:00

В основата на живота е биосферата - една от природните сфери, съставляващи геосферата. Обхваща живите организми в почвата, въздуха, водата и скалите от земната кора.

Фотоизточник: images.google

Биосферата се явява единна екологична глобална система, зависима от състоянието на

атмосферата,
хидросферата,
литосферата и
педосферата.

Биосферата е зоната, в която съществува живота и съдържа всички живи организми на Земята. Това е обвивката от газ, вода и земя, където се развива животът и която го поддържа.

Фотоизточник: images.google

Животът не се развива само заради физическите условия на Земята. Условията, които поддържат живота, се променят с течение на живота. Те помагат за еволюирането ни.

Целият живот се развива благодарение на енергията, а цялата енергия идва от Слънцето, която временно може да се съхранява в нас или в храната ни. Енергията позволява да се поддържа почти постоянна температура, където ние да се развиваме.

Фотоизточник: images.google

Затова малки промени в количеството на енергията, която получаваме от Слънцето, може да доведе до големи промени в биосферата на Земята. Промяната на температурата на Земята дори с няколко градуса би довела до измирането на много живи организми.
--------------------------------------------------
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

0058: В основата на социалния живот стои общуване (Vosnovata na socialnia jivot stoi obstuvane / Social life and Communication)

2010-08-07T03:53:00.000-07:00

По време на живота, човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация без общуване.

Фотоизточник: images.google

Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва с идването му на този свят и продължава до края на живота му.

Фотоизточник: images.google

Общуването и взаимодействието с другите хора са условие за

биологично оцеляване,
личностно развитие и
социално израстване

в живота. Под грижите на семейството новороденото оцелява при цялата си биологична незрялост и безпомощност след раждането.

Фотоизточник: images.google

После в процеса на взаимодействие и общуване човекът се развива и усвоява речта, овладява все повече умения, възприема опита не само от актуалното социално обкръжение в текущия си живот, но и натрупания опит на поколенията, предаван чрез обучение.

Фотоизточник: images.google

Още с раждането си ние започваме да се учим. Използваме заучени модели на поведение, които много трудно се променят в по-късен етап. Ние не стоим на едно място, движим се в пространството и времето по Лабиринта на живота, но много често някои от нас изостават в миналото и съдбата им се изплъзва от контрол.

Фотоизточник: images.google

Навиците го задържат и някой друг се възползва от това, или той сам се отказва да се развива по сложния път на лабиринта. Всяко препятствие се превръща в стрес и този процес започва с поемането на първата глътка въздух.

Фотоизточник: images.google

Когато детето се появи на бял свят, то веднага бива отделено от майката, носят го някъде да го измерят, слагат го под течаща вода, държи го някой, който е държал стотици други бебета с рутина, в която няма време за нежност и чувства - всяко движение в това общуване е автоматизирано.

Фотоизточник: images.google

То не разбира, че всичко се прави в негов интерес, усеща, че го отнасят далеч от тази, която е единственият източник на любов, тази, която е представата му за целия свят. Така се ражда Човекът, биологично същество, най-висшият вид живот на планетата – Homo Sapiens.

Фотоизточник: images.google

То се чуди, какво е това място, на което е попаднало. Там, откъдето идва, му е било хубаво - топло, защитено и сигурно. С тази първа оценка за хубаво и не хубаво започва човешкият живот, закономерно свързан с другите хора.

Фотоизточник: images.google

Човек може да оцелее като биологично същество, само защото има социална природа изразяваща се в общуване, която поддържа биологичния живот.
--------------------------------------------------

© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Есе за живота

2010-01-30T10:07:00.001-08:00

ese za jivota

Вечно в надпревара с нас самите, забързани и захласнати, забравяме за самите нас, кои и какви сме и всъщност на къде отиваме?

Напрежението оказвано на днешният човек е с пъти по- вече от преди години, това е така, защото се стремим само към материално - за прехраната за момента (мнозинството) или лакомия за още, още и повече от някой (шепа личности). Всъщност тези личности искащи още и още ни управляват, заради тях сме на тоз хал, а за мнозинството мизерстващи нищо не се прави, или единственото което ще сторят са само празните обещания, но тези обещания не могат да ни стоплят, нахранят или облекат.

Ето от това нямане, от стремежа да изживеем някак си днешният ден ние губим своята всъщност, нашият аз изчезва някъде дълбоко скрит зад множество грижи и тревоги. Всеки изминал ден се превръща в борба за оцеляване, всеки миг стремеж за пазене на човешкото, всяка година поредната изстрадана, с много пот, сълзи и нечовешки положени усилия.

На къде отиваме тогава?

Знаем кой сме и какво искаме от живота, но поради една или друга причина не можем да го постигнем. Живеем някак си изкуствено, като кукли на конци, дирижирани от по- висше стоящите, а те си играя с нас все едно сме парцали незначещи нищо и нямащи право на собствено мнение .

Значи ние сме никой, неможещи- нежелаещи да се противопоставим на заобикалящият ни нереален и невъзможен свят. А всъщност можем да кажем много неща, можем да определим сами своята собствена съдба стига да имаме силна воля, воля за живот и желание за справедливост.

Винаги сме в надпревара със самите себе си, борещи се за да оцелеем, борещи се за насъщния, борещи се за светлина и в утрешният ден, борещи се за място под слънцето, но за да постигнем това в никакъв случай не трябва да се оставяме да ни тъпчат, трябва да знаем кои сме и да браним своето до последно.

--------------------------------------------------
© 2010, Ивайло Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Реалността в живота

2010-01-30T09:55:00.000-08:00

realnostta v jivota

Искам да споделя с вас своето мнение за някои аспекти на живота.

Замислете се , гледайки реалността в живота и собственият си опит, какви са най важните компоненти на съществуванието ни.

На първо място това е храната , всичките ни усилия са насочени към задоволяване на глада на първо място.

Второто най важно за хората нещо е чифтосването, типично и за животните.

Третото е домът, което дава усещане засигурност и спокойствие.

От раждането ни, тези три компонента, кодирани в нас, ни водят през целият ни живот, като разбира включват и много подкомпоненти, но също насочени към задоволяване на тези основни три фактора- работата за задоволяване на глада и осигуряване на подслона, образованието имащо за цел същото, създаването на семейство с цел продължаване на рода и задоволяване на нуждите ни като остареем и няма човек който да оспори стремежът на всички хора за задоволяване на тези три фактора, така са ни учили като малки.

В основата на тези желания стои страха, който е и най-голямото ни препятствие към духовното ни израстване. Но колко са хората в историята на цивилизацията, които са се отказали от изброените по горе фактори.
Тези които са го направили са имали желязна воля, която за съжаление трудно се постига , особено в съвременния начин на живот , когато задоволяването е основният стимул на хората.

А за какво ни е знанието , когато остава неприложено в живота ни?

--------------------------------------------------
© 2010, Ивайло Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

За живота...

2010-01-30T09:42:00.000-08:00

za jivota...

Животът не е нищо друго,освен движение,постоянно,неуморимо създаване на ценности за обществото и хората.Човек намира смисъл на живота в неговата интензивност и ползотворност.Животът е пълен с поезия и идеи,стига да може човек да ги открива.

Трябва да умеем да живеем така,че да можем да изпитваме непрекъсната наслада и радост.Да живееш,не е лесна работа.Трябва постоянно да се усъвършенстваш и да вървиш все напред.Никога не бива да се задоволяваме с постигане на минимални резултати,в която и област от живота да е това.

Истински пълноценен е този живот,който е изпълнен с добри дела.Животът е тежък труд,но труд,който носи удовлетворение и радост.Напразно пропилените дни са вредни за човека.

Целта на живота е да живеем така,че да не умираме дори и след смъртта си.Лесният живот убива.Трябва да знаем,че не е толкова важно положението,в което се намираме,а посоката,в която се движим.Когато изберем вярната посока,тогава няма да допуснем и големи грешки.Когато разберем,че сме полезни с делата си,тогава ще знаем,че сме постигнали висше благо в живота си.

В живота често се случва да почувстваме и горчивини,и облаги,и наранявания на душата,но трябва да превъзмогваме тези чувства и да живеем така,че всеки изминат ден да ни се струва нов.Какво по хубаво от това да умеем да ценим живота и да правим така,че да го заслужаваме?

Животът е борба!

За него Вапцаров пише в едно свое стихотворение,че "би направил всичко,би летял със пробна машина в небето."

Не можеш да изпиташ сладостта на живота, преди да си изпитал нейните горчивини.

--------------------------------------------------
© 2010, Ивайло Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Девизи за живота

2010-01-20T12:12:00.000-08:00

devizi za jivota

· Трагедията на живота не е че свършва толкова скоро а че чакаме толкова дълго да го започнем.

· Ако живота ти поднася лимони, изстискай им сока, сложи го във воден пистолет и пръскай другите хора в очите.

· Ако живота беше хубав, нямаше да плачем когато се раждаме!

· Рани един мъж за да станеш жената на живота му.

· Живей за удоволствието защото си направен от него.

· Живота е смъртоносен - никoй не излиза жив от него.

· Не вземаите живота твърде на сериозно, в крайна сметка никoй не излиза жив.

· Не си губи времето да съжаляваш и да се оплакваш, животът е достатъчно кратък

· Животът е театър и всички ние сме артисти - каква роля ще играеш зависи от теб!

· Животът е такъв,какъвто си го направиш!

· Той е като огледало.ако му се усмихнеш-той ще ти отвърне със същото

· В него можеш да вярваш само на себе си и то не винаги

· Живей днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде.

· Животът е загуба на време и времето е загуба на живот, затова загуби времето си и изживей живота си, а ако съдбата ти затваря вратата - влез през прозореца

· Животът е като танца! Усещаш ли ритъма, ще ти е по лесно да го живееш.

· Живота е безкрайна битка - за това НАПРЕД!

· Живей За Мига!

· Не се радвай на живота толкова, защото винаги може да ти вземе повече!

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота - на яве и на сън

2010-01-18T06:58:00.000-08:00

lubovta v jivota - na qve i na san

Защо живота е толкова суров?

Защо така наказва ни понякога?

Защо когато обичаш оставаш сам и питаш се къде ли е,
с кого ли е сега?

А въпросите късат ти сърцето
и без да искаш сълзите
капят по лицето.
Мислите отвеждат те далеч,
в незначим момент,но вечен.

Мислиш си колко бе щастлив
в онази кратка нощ
и едва тогава ти разбираш,
че малките неща те правят истински щастлив.

И след малко затваряш прималелите клепачи,
а болката в душата ти остава.
Отпускаш глава и в тихата нощ се унасяш.
А в съня си отново очите виждаш-тези
светли,примамливи очи.

Колко сълзи за тях си изплакала и колко пъти в тях си се оглеждала,
колко пъти съня ти са стряскали и са плакали с твоите сълзи...?

И унесена в своя сън прекрасен,
когато държиш в ръце неговото сърце,
когато мечтите ти сбъдва и с целувки те обсипва...!

Тогава изведнъж се връщаш отново в мрачния ден.

Отваряш черните очи
и мисъл за него в тях се прочита,
и отново повтаря се всичко,
и отново той е толкова далеч,
и отново ти го обичаш,
а той не те обича!!!

-------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Мисли за любовния живот от велики писатели

2010-01-18T06:49:00.000-08:00

misli za lubovniq jivot ot veliki pisateli

Любовта е като гъбите: човек разбира дали е добра или лоша, когато е вече късно.

Живот без любов лула тютюн не струва.

Мъка е да любиш, мъка е и да не любиш.

Две неща не могат да бъдат скрити - пиянството и любовта.

Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват.

Любовта прощава или всичко, или нищо.

Само влюбения има право да бъде наречен човек.

С пари можеш да купиш само гримаса на любов.

Има неща, които мъдрия човек трябва да избягва: това са славата и любовта.

Любовта никога не иска, тя винаги дава.

Любовта е като водата. Ако нищо не я вълнува и движи, тя загнива в локва.

Какво е любовта?
- Да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.

Най-големия грях, за който няма прошка, е да убиеш любовта в другия човек.

Мъжът пада на колене пред жената само за да й помогне в падането.

Любовта не се лекува с билки.

Да умееш да кажеш как обичаш, значи обичаш малко.

Любовника се смее в сънищата си и плаче, когато се събуди.

Няма вражди по-жестоки от любовните.

За юнушата любовта е наслада, за стареца - престъпление.

С ласки, а не с власт се печели любов.

На всяка любов се гледа като на първа и единствена. Смяната на обекта не променя чувството, само го подсилва.

Не бива да обичаш нито този, от когото се боиш, нито онзи, който се бои от теб.

Не обича онзи, който на всички тръби за любовта си.

Сърце, в което има любов, лесно се обижда.

Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.

Любовта прилича на силна напитка: колкото по-малко се изпарява, толкова повече се усилва.

Любовта без уважение не отива далеч и не се издига високо: тя е ангел само с едно крило.

Любовта влиза плахо, но царува със сила.

Влюбения винаги вярва на това, от което се бои.

Сърцето има доводи, които разумът не познава.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

15 закона за успех в живота

2010-01-18T06:40:00.000-08:00

15 zakona za uspeh v jivota

1. Любовта е основният закон на живота. Любовта – това е пътя към израстването, развитието; самолюбието е път към деградацията. Следователно Любовта е основният и единствен закон на живота. Жив е само този, който обича; който не обича е мъртъв. Затова обичайте заради самата любов – любовта е диханието на живота

2. Вашият поглед върху нещата. Ние виждаме света такъв, какъвто искаме да го видим. От нашите мисли и възгледи зависи ще бъде ли светът около на с прекрасен и добър или зъл и недружелюбен. Целият свят се намира в нашето съзнание, просто трябва да се научим да го виждаме в правилната светлина

3. Животът е прекрасен! И всичко, което се случва с всеки в този свят има своето обяснение и предназначение. Ако вие сте се сблъскали със зло, помислете, защо е така. Вие просто сте видели всичко в неправилна светлина. Освободете се от оковите и се наслаждавайте на живота!

4. Пътят, който избираме. Чувствай се като Христос и ти ще бъдеш такъв. Чувствай се като Буда и ти ще бъдеш Буда. Чувството – това е животът, неговата сила и енергия, без която никакви интелектуални търсения не ще ви помогнат да познаете истината.

5. Бъдете свободни! В този момент, когато разбрах, че Бог живее във всеки човек, аз се проникнах от почтителност към всички хора, дори и към тези, които нищо не са направили за мен – в този момент Аз се освободих от робството и от всичко, което възпрепятстваше моето вътрешно израстване. Аз станах свободен

6. Не обвинявайте никого! Ако сте протегнали ръка за помощ – помагайте и не порицавайте този, комуто помагате. Ако бездействате, благословете вашите братя и позволете им да вървят по своя път

7. Помагайте на околните! Ако парите помагат на човека да прави добро – те са ценни, ако не, то това са само куп книжки, носещи зло и караници

8. Придържайте се към идеалите си! Нашият дълг е да поддържаме другите в тяхната борба за живот в съответствие с високите идеи и в същото време да се стараем да направим техните мечти максимално близки до реалността

9. Вслушвайте се в своята душа! Трябва духовно да се развивате. Никой не може да ви научи на духовност. Имате само един учител – вие самите

10. Бъдете самите себе си! Най-добрата религия е просто да бъдете такива каквито сте. Доверявайте се на себе си

11. Няма нищо невъзможно! Никога не мислете, че съществува нещо невъзможно за душата. Това е най-глупавата лъжа, която съществува. Най-голямата грешка е да мислите, че сте много слаби, за да осъществите желаното

12. У вас има Сила. Цялата енергия на вселената ни принадлежи. Ни сами закриваме очи с длани, а после крещим, че наоколо е тъмно

13. Учете се всеки ден! Задачата на човечеството е да получава знания. Днес те са неотделима част от нашия живот. Всички знания са заключени вътре в нас и могат да бъдат изнесени навън. Учението е постепенно сваляне на пелените от невежество от душата и придобиване на знанията, чийто безкраен източник е заключен в нас

14. Будете искрени! Може да се пожертва всичко заради правдата, но не трябва да се жертва правдата за какво и да било

15. Мислете разностранно! Всички различия в този свят са не в качеството, а в степента, затова Единство е цялата тайна и ключ към всичко.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Децата научават това, което са изпитали в живота

2010-01-18T05:31:00.000-08:00

decata nau4avat tova, koeto sa izpitali v jivota

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.

Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.

Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.

Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.

Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.

Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.

Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.

Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.

Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.

Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.

Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.

Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.

Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.

Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.

Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.

Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

Как живеят вашите деца?

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Мисли за живота

2010-01-18T05:28:00.000-08:00

Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

А. Айнщайн

Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава.

Х. К. Андерсен

Животът е съчетание от мед и горчилка.

Апулей

Животът не е нищо само по себе си; неговата стойност зависи от неговата употреба.

Аристотел

Животът е като тромпета: ако не го надуваш, няма да излезе нищо.

Луис Армстронг

Не е страшно да се умре, страшно е да не се живее.

А. Барбюс

Животът ни налага да избираме: да печелим пари или да харчим пари. Но да вършим едното и другото едновременно не ни остава време.

Е. Бурде

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

Осъзнаване в живота

2010-01-17T23:55:00.000-08:00

osaznavane v jivota

Тази приказка е вдъхновена от стихотворение на един тибетски монах – Римпоче, което пренаписах според собствения ми начин на изразяване, за да онагледя една друга черта, която имаме ние, хората.

Ставам сутринта.

Излизам от вкъщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея.

На следващия ден

излизам от вкъщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.

На третия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня,

че има яма на тротоара.

Въпреки това,

забравям

и падам в нея

На четвъртия ден

Излизам от къщи и опитвам да си спомня

за ямата на тротоара.

Спомням си

и въпреки това,

не виждам трапа и падам в него

На петия ден

излизам от къщи.

Спомням си, че трябва да внимавам

за ямата на тротоара,

и вървя гледайки надолу.

Виждам я и

въпреки това

падам в нея.

На шестия ден

излизам от къщи.

Спомням си за ямата на тротоара.

Търся я с поглед,

опитвам се да я прескоча,

но падам в нея.

На седмия ден

излизам от къщи.

Виждам ямата.

Засилвам се,

скачам,

с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,

но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

скачам,

стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,

че празнувам с радостни подскоци....

И докато подскачам,

отново падам в рова.

На деветия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

прескачам

и продължавам пътя си.

На десетия ден,

точно днес,

разбирам,

че е по- удобно

да вървя

по отсрещния тротоар.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 12

2010-01-17T14:47:00.000-08:00

smisalat na jivota

Благотворителността!

Тя трябва да е анонимна. Няма такава благотворителност с показност. Мотивацията за благотворителност не може да е, защото съм такъв (добричък) ; да помагам на хората и т.н. Не може и да е акт на съжаление. Мотивацията трябва да е единствено радостта и топлината в сърцето в резултат на щастието на получилият подкрепа. Гледай отстрани и му се радвай, но без той да знае кой е направил това за него.

Трябва да отбележим и какво е щастието в случая. Повечето пъти като минаваме покрай просяк даваме стотинки и отминаваме. Не се замисляме, че даваме риба, а би трябвало да даваме въдица. Давайки рибата не правим услуга, напротив за просяка ситуацията е утре пак да проси.

Така той ще си остане в това положение завинаги. Ще чака рибата цял живот. Благотворителността не е само пари. Тя е и подкрепа, насърчаване и т.н. Един мъдър човек забелязал на една автогара група, която по всичко личало, че са хора, пристигнали в града да си търсят щастието (работа, квартира, нов живот).

За мъдрецът било ясно, че ще им отнеме време докато нещата потръгнат за тях и, че те знаейки това изпитват известна несигурност и страх за бъдещето. Той се приближил до тях и им казал, че е отгатнал, че са дошли да си търсят щастието и им пожелава успех. Че вижда потенциала им и не се съмнява, че ще успеят и иска да им даде малко пари за късмет, нещо като талисман.

В случая чувството, което им е създал е истинската благотворителност, от която са се нуждаели. Чувството, че са посрещнати с добре дошли и вярата, че вратите, на които ще почукат ще се отворят. Ние трябва да раздаваме такива талисмани (да създаваме подобни чувства у другите). Защо и това да не бъде смисълът на живота?

Огромните небесни тела са подчинени на гравитацията. Гравитацията е привличане. Ние като част от космоса също сме подчинени на привличането. Запомнете: това, което чувстваме и за което мислим, ТОВА ПРИВЛИЧАМЕ. Ако мислим за сметки, скоро ще ни затрупат сметки. Ако мислим, че нещо лошо може да се случи, то скоро ще се случи.

Защо тогава да не се настроим да мислим само за хубавите неща, които могат да ни се случат?

Скоро ще се убедите, че това действа. Важно е чувството в сърцето и мислите в главата. Не е ли и това смисълът на живота?

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 11

2010-01-17T14:45:00.000-08:00

smisalat na jivota 11

В живота си хората получават блага. И тъй като парите са част от благата ще се спра на тях за да обясня нещо за разпределението им, но това важи за всяко едно благо. Парите идват при нас по две причини защото сме ги заслужили или за да бъдем изпитани. Илюзия е, че някой е богат и от него зависи дали работещият за него човек ще получи повече или по – малко пари.

Дали някой е богат на пари, защото е заслужил или за да бъде изпитан е въпрос, чийто отговор знае само Творецът. Ако да кажем богатият се провали на изпита и даде по – малко от колкото трябва пари на работника, това в никакъв случай не означава, че последния ще получи по – малко от колкото Господ му е отредил.

По един или друг начин компенсацията ще застигне и работникът в положителен смисъл и богатия в отрицателен. Всичко е една фасада (матрица) за да имаме възможност да правим изборите си. На човек винаги е дадена възможност да направи един или друг избор. Изборът е наша собственост. Изборът се прави тук и сега. Изборът притежава огромна сила. Ние сме съвкупност от нашите избори.

За един човек може да се каже, че е смел, ако в последната ситуация, в която е трябвало да прояви смелост той е проявил нужната смелост. Тази негова характеристика ще важи до следващата подобна ситуация и в зависимост как ще реагира човека това ще бъде той после. Ние сме това, което сме направили последно във всяка една определена ситуация. Сборът на всички последни определени ситуации е нашето АЗ.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 10

2010-01-17T14:43:00.000-08:00

smisalat na jivota 10

Често хората говорят за миналото, а още по – често за бъдещето. За това, което са преживели (спомняйки си пак го изживяват) и за това, какво ще направят за в бъдеще та тогава да могат да изживеят нещо хубаво. Обаче то я стане, я не стане и очакванията им не се оправдават.

Следва ново напъване за бъдещето, а вероятно и ново разминаване. Живеейки в миналото или в бъдещето ние изпускаме настоящият момент, а именно той е от най – голямо значение за нас, защото крие огромна сила.

Точно тук и сега ние можем да преживяваме, да въздействаме, да изпитаме удоволствия, да изразим себе си и изобщо да се възползваме от тялото и живота, които са ни дадени (но не знаем за колко още време). Най – важният индикатор за това доколко си непогрешим е усещането дали имаш или нямаш време.

Златно правило е, че когато чувстваш и действаш като безсмъртно същество, което разполага с цялото време на света не си непогрешим. В такива моменти трябва да се осъзнае, че е идиотско усещането, че разполагаме с време. На тази земя никой не е безсмъртен. Непогрешимост е да правиш най – доброто от това, на което си способен във всяка една ситуация. Всичко друго изсмуква енергията ти, а непогрешимостта те зарежда с енергия.

За глупости няма никакво време. Най – доброто от нас се проявява, когато сме изправени пред стената, когато ножът е опрял в кокала. Чудесно състояние. Да не се отказваме от такива състояния. Нека да имаме готовност сега. Нямаме ли готовност сега значи, че нямаме никаква готовност изобщо. Да приемаме предизвикателствата. Ето отново смисълът на живота.
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 9

2010-01-17T14:40:00.000-08:00

smisalat na jivota 9

Нека да изясним какво е самоувереността. Искаме или не тя означава да знаеш нещо със сигурност, да си вярваш, да постъпваш безупречно и да не ти е нужно да търсиш потвърждение в очите на другите за това.

Как?

Изобщо не е трудно. Хармонията трябва да ни води. Разберете, повечето хора, правейки нещо търсят потвърждението за това в очите на другите, наричат това самоувереност и така стават зависими от чуждото одобрение, а това е робство. Излезте от илюзията, която фалшиво ви подвежда. Силата ще струи от вас, ако винаги се държите така сякаш владеете ситуацията, дори и когато ви трепери под лъжичката. Такова поведение прогонва лошите мисли.

Обясненията стават излишни, защото действията казват всичко и будят възхищението. Започнете да действате без да търсите обяснения и без да чакате награда, заради удоволствието от самото действие. Отношението на другите към вас си е тяхна работа и може да не си правите труда да го отразявате. Вниманието ви трябва да е насочено към изворът – правилата на Хармонията.

Непрестанно преодолявайте собствените си граници. Замислете се, че вече правите неща, които преди и в най – смелите си мечти не сте допускали, че ще направите (шофирането, писането, четенето, танцуването). Самите неща са си същите и не са се променили. Променили сте се вие и вашата представа за вас самите. Постигнали сте това, защото сте се огънали (преодолели сте собствените си граници).

Това обясняваше тибетското дете на Нео във филма „Матрицата”, когато огъваше лъжицата, че той ще успее да я огъне едва тогава, когато осъзнае, че не лъжицата се огъва, а той самият.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 8

2010-01-17T14:39:00.000-08:00

smisalat na jivota 8

А каква е същността на човека?

Истината е, че ние сме съвкупност от същности. Казваме: Аз съм... Това Аз всъщност е личността ни, а тя е съвкупност от малки аз-чета, с които се охарактеризираме когато се поглеждаме от различни ъгли и казваме за себе си, че сме такива или онакива.

Личността ни си има име – нашето име и ЕГН. Например: лицето Божилов с ЕГН....... по отношение на пол е мъж, по отношение на шаха е любител, по отношение на храната е естет, по отношение на страната е патриот и много т.н. Вярвате ли ми, че можем да изпишем 5 кг. листове формат А4 какъв е г-н Божилов. Всички тези негови аз-чета правят неговият Аз, който е всъщност личността Божилов.

Тази личност се е настанила в едно тяло – тялото на г-н Божилов и личност и тяло са една същност (едно цяло). Всички малки аз-чета са като зрънца жито и тъй като се намират в огромен хамбар за да не се разпръснат трябва да има нещо, което да ги споява. Тази спойка е Живота.

Животът има две същности – физическо тяло и психика. Но спойката Живот като психика е безкрайно крехка и се нуждае от нещо, което да я съхранява и прави преминаването й по тази земя по – лесно. Това е рамката. Рамката е като шиника (кофа, ведро) в хамбара. Рамката ограничава зрънцата да не се разпилеят в хамбара. Бебето се ражда без тази рамка, но много скоро света около него започва да я изгражда посредством символите, думите, религията, принципите, морала, правилата и т.н.

От една страна рамката ни запазва, но от друга ни заробва. Ставаме роби на обществото и неговите представи. То ни налага (внушава) как да живеем и към какво да се стремим. И ако преобладават простаците ставаме заложници на простотията. Ето защо трябва да се обърнем към себе си, да се опознаем и да видим какво искаме от живота си и да го изживеем както е най – добре. И най – добрият съветник в този случай не е обществото, а Хармонията.

Вмъквам, че мозъка има способността да разговаря сам със себе си. Вмъквам и, че по време на сън рамката се пропуква и позволява на част от нашите зрънца да се поразходят, а на другите (от хамбара) да надникнат в рамката. Ние сънуваме. Събуждайки се, обаче всичко си идва по местата.

Разходките и надникването ни обогатяват. Психиката и тялото са свързани и ако мислите ни не са в хармония тялото рано или късно се разболява. Обратно, мозъка може да поиска неща, свръх възможностите на тялото. Дали тялото ще издържи? Тялото винаги издържа просто мозъка трябва да си повярва.

Спомнете си прословутите „тюлени”. В тяхната подготовка е заложено инструкторът да издевателства над телата и психиката на спецвойниците. Това има една единствена цел – да повярват на какво са способни телата им. След като телата ни имат такива възможности, защо ги използваме за банални неща, а не да постигаме целите, които сърцата ни диктуват?

Освен това нали не са наши, а са назаем само за този живот, за преминаването ни по тази земя. Да ги впрегнем в натрупването на положителни емоции, различни опитности и спомени. Ето ви пак смисълът на живота.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев- автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 7

2010-01-17T14:37:00.000-08:00

smisalat na jivota 7

Смисъла на живота е да се противопоставиш на това равнодушно съществуване и ако е трудно или невъзможно да намираш начини да го правиш възможно. Това прилича все едно да пътуваш с кола от Пловдив за София през нощта. Фаровете не могат да осветят целта – София. Те осветяват 100 метра пред нас. Ние изминаваме стоте осветени метра, после следващите сто осветени и така накрая стигаме. Нека и ние започнем така от малкото и с постоянство да се доберем до целта.

Със сетивата си улавяме заобикалящата ни среда и регистрираме всичко на подсъзнателно ниво, но мозъка отчита само това, от което се интересуваме (което е важно за нас). Благодарение на способността ни да се концентрираме ние можем да насочваме вниманието си и да се фокусираме върху конкретни неща. А защо да не изберем във всяка ситуация да се фокусираме върху Хармонията на същата ситуация и да извличаме максимална полза от това. Не е ли и това смисъла на живота?

Ето имаше един човек, който през целия си живот трупаше собствености и наистина имаше много собствености. Притежаваше доста жилища за себе си и семейството си, много предприятия и фирми, които му носеха много печалби, много коли и джипове. Новите придобивки обаче, му носеха все по – малко щастие и той търсеше постоянно нови начини да получи задоволство и все по – трудно го намираше. Какъв парадокс – имаше всичко, а му беше празно и не можеше по никой начин да постигне заветната пълнота, която носи щастието.

Много хора работеха за него и той се разпореждаше какво да се прави. Например имаше много шофьори за многото си луксозни возила и от време на време ги изпращаше до някой град да му свършат нещо. Шофьорите не бяха собственици на скъпите автомобили, но точно те изпитваха радостта от шофирането и не им беше необходимо да ги притежават.

Навярно си мислите, че на богаташът му е било блажено хубаво. Нищо подобно. Неговото положение беше неговият товар. Пак парадокс – твоя собственост да носи радост на друг, а не на теб. Собствеността, парите и златото нямат никаква стойност, ако не могат да се превърнат в човешко щастие.

На неговите рамене лежеше всичко и понеже беше свикнал с това положение или по – точно се беше сраснал с него никак не можеше да си представи да допусне да го загуби. През неговия поглед живота му беше хубав и смисълът му беше да трупа, да трупа, да трупа... Радост му носеше трупането и мисълта колко високо се издига в собствените си и в очите на другите.

Но от всичко това не му оставаше време да се порадва на семейството си и на дребните радости на живота. Замислете се и ще установите, че най – сладките неща в живота са безплатни: усмивката, любовта, прегръдката, съня, секса, вкуса, слуха, взора, спомените, радостта от семейството и децата и т.н.

Но не сте забравили, че живота ни се дава назаем и, че във всеки един момент Ангелът на смъртта може да си го поиска. Ами тогава какво можем да вземем с нас в гроба? Собственостите, колите, златото и положението се превръщат в прах за душата. Единственото ни богатство, което можем да вземем със себе си е радостта от безплатните неща от живота, спомените и топлината от смисленото, оставено след нас.

Тук сме за да научим уроците на Хармонията и дали това ще стане по лесния или по трудния начин зависи само от нас. Ето ви смисъла на живота и тъй като той е кратък (назаем) нека грабим от богатството на Хармонията колкото можем повече. И както казва един мой приятел, да не забравяме, че върхът е само един, просто пътищата към него са много.

Това, че докато го изкатерим ще се ожулим, ще си загубим пръст, крак, ръка и т.н. няма никакво значение (нали животът и тялото са назаем, а чуждата болка няма кокали. не жалете нищо) важно е да го постигнем. И не е задължително пътя да е скучен, изпълнен със страдания и болка или тежък. Живота е едно невероятно приключение и ако не го цапаме и усложняваме можем и да си учим уроците и да си изживеем удоволствията.

Ние сами си избираме върху какво да се фокусираме във всяка една ситуация. Често висим по опашки и висейки избираме да си говорим за това колко страдаме като висим по опашки колко калпава е държавата ни и какво лошо ни е застигнало, а накрая като се приберем в къщи се чувстваме смазани. А защо не изберем да се фокусираме върху смешното в живота и защо да не започнем разговора със смешното у нас самите? Ето в ситуацията има и лошо и смешно. Ние само трябва да се концентрираме върху това, което носи удоволствието.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 6

2010-01-17T14:35:00.000-08:00

smisalat na jovota 6

Откакто човекът е оформил общества винаги една малка група хора от тези общества е успявала да контролира останалата част и да се възползва повече от произведените блага, а и от съществуващите природни такива. Къде чрез сила (надзиратели), къде чрез идеология групата на тарикатите се е облагодетелствала и е търсила нови начини да запази положението такова.

Това е търпяло развитие и за момента не са необходими надзиратели. Тъй като ценностите са стъпкани ние сме лесна плячка за тарикатите. В общество, в което на мода е лъскавото (силикона), консуматорското, несправедливостта, разврата и т.н., много е лесно хората да се манипулират. Създадени са нови (фалшиви) ценности и преследвайки ги ние играем по свирката на господарите.

Сега като теглим кредити, нужни ни за да задоволим фалшивите си консуматорски ценности, се заробваме и сами си ставаме надзиратели. Произвеждаме блага, но оставяме тарикатите да се разпореждат с тях и естествено те разпределят трохите за робите (колкото да не умрат от глад та да могат да работят), а всичко останало задоволява прищевките на „богоизбраните”.

Тези „богоизбрани„ са жертва на собствената си лакомия и водейки течението на реката на живота в такава посока ни водят към самоунищожението ни. Самоунищожението има много лица: козметичните и фармацевтичните гиганти ни внушават, че без да използваме техните фалшиви и вредни химически продукти няма да сме здрави и няма да се чувстваме добре; създавайки изкуствени удобства се изнежваме и губим връзката си с природата, а какво е по-естествено и хармонично от тази връзка; откакто човека е започнал да действа планетата е загубила 80 % от горите (какво ще дишаме когато унищожим и останалите ни 20 %?); телевизията ни е хипнотизирала, а насилието е най – вече в детските филмчета; а войните? те са изкуствено създадени (за да печатa пари Федералния резерв на Щатите се нуждае Държавата да му ги поиска и най – лесно е като създадат някъде военен конфликт, жертви на който са хора като вас, читателю.

Утре ти ще си жертвата.). Има една арабска поговорка: когато справедливостта се потъпква, сабята се развилнява. Ето например паркираш си колата на улица в града където няма забрана по закона за движение по пътищата, но собственика на къщата, пред която е спряна колата ти заявява, че това е неговото място и ако не я преместиш ще я намериш после я одраскана, я със спукани гуми. И ти знаейки това предпочиташ да изместиш колата.

Това, че правото ти е нарушено си е за твоя сметка и твоите нерви се късат. Ако си потърсиш правото по законен начин просто няма да стане и ако не отстъпиш става скандал понякога с кървави последици.

Друг пример: разхождаш бебето си с количката в парка. Там има табелка, изрично забраняваща разхождането на кучета. В парка редовно някой си разхожда кучето, а понякога дори го е пуснал да побяга. Правиш забележка и ти отвръщат, че кучето не хапе. Да ама това хич не те успокоява. Щеше да си спокоен, ако животното е на повод и с намордник и най – вече ако го разхождат където трябва (е разрешено). Ако си потърсиш правото, него просто го няма, защото други хора с кучета са солидарни с колегата си и справедливостта се изкривява. Не е ли детето по – важно от кучето? Не отстъпваш и се стига до познатият край от предишния пример. Държавата я няма в лицето на съответните институции – няма го и правото. Но Държавата е такава, защото ние я правим такава. И съответно ние страдаме, защото сабята се разбеснява. Промяната трябва да започне вътре в нас и после в цялото общество

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 5

2010-01-17T14:30:00.000-08:00

smisalat na jivota 5

Човек като човекоподобно съществува от около 400 000 години. Динозаврите от преди 400 милиона до преди 65 мил. години когато изненадващо изчезват. Да допуснем, че живота е еволюирал от ниши форми до наши дни за 1 мил. години. Земята се е образувала преди 4,5 милиарда години. Допуска се, че 1,5 милиарда години не е била благоприятно място за живот. Ако не я унищожим Земята ще просъществува още 4 милиарда години. Така, ако 1 милион години са необходими да се развие живота до форма като нашата (цивилизация) – човек, мислещ, но и способен да унищожи планетата, то до тук трябва да са съществували стотици цивилизации. И най – вероятно, щом ги няма вече, е те да са се самоунищожили. Може да са били и много повече, тъй като едва от 60 000 години насам има признаци за мисловна дейност и за да се развие една цивилизация трябват много по – малко години, но да допуснем, че ние сме, да кажем 22-рата поред. По всичко личи, че сме поредната, която ще се самоунищожи. От глупостта си.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 4

2010-01-17T14:28:00.002-08:00

smisalat na jivota 4

Хармония в главата и сърцето – хармония в тялото. А това значи здраве. Хора сме и понякога се гневим. Гневът ни изяжда и разгражда. Нека го разсеем в мислите си и да го издухаме навън. Не ни трябва, а и нищо хубаво не ни донася. Вътрешните противоречия генерират напрежение, а то е корозия и лош съветник. От тук се зараждат болестите ни.

Какво е щастието? Когато вътрешните ни стремления, потребности и очаквания се осъществяват в реалността. Нещастни сме когато те се разминават. Сигурно всеки от нас познава някой, който има претенции и амбиции, надвишаващи възможностите му, а и в неправилната посока и докато гони вятъра се чувства нещастен, а живота си тече. С човек, тръгнал по стъпалата на Хармонията това се случва все по – рядко или започва въобще да не се случва.

Напоследък моралните ценности и принципи претърпяха нечувано поражение и се развихриха простотията, страха, невежеството и глупостта. В близкото минало, ако си простак, крадеш, мамиш и т.н., те сочеха с пръст и ти се чувстваше неудобно. Сега, ако поздравиш, помогнеш, отстъпиш или простиш те имат за мухльо и некадърник, който не може да се оправя в живота.

Да бъдеш Човек сега е срамно и безперспективно. Представете си, че живота на всеки от нас е капка и така всички капки образуват реката на днешния живот. Ако простаците са повече те ще определят и посоката на течението в такава насока. Консуматорското, първосигналното, перчещото се и лъскавото (силиконовото) ще са на мода. Ето как се задушава цивилизованото у един човек. Стои си той на автобусната спирка и си чака рейса. Обаче, когато автобусът спира, чакащите се натрупват пред вратата и започват битка, кой да влезе.

Цивилизованият човек стои цивилизовано отстрани и не се бута. Който се качил – качил рейса тръгва. Идва следващ, но същото се повтаря. Човекът се изправя пред дилема да е цивилизован и да се прибере в полунощ или да се държи като останалите и да се пребори за място под слънцето.

Течението влече със себе си всички капки и ако искаш да съхраниш полезното, човешкото и божественото т.е. правилната посока ще трябва да излезеш от реката, но това е невъзможно. Тогава нямаш избор и ще ти се наложи да положиш усилия да въздействаш на повече капки и други като теб трябва да въздействат за да се промени посоката.

Първата стъпка е създаването на Хармонията вътре в теб, втората е умножаването на личната ти сила (дух) и трето създаването на Хармонията около теб. Значи търсиш и усещаш Хармонията и я оставяш да те докосне. Правиш своеобразен мост между това, което искаш и целиш и това, което реално успяваш да постигаш. После се научаваш, стъпка по стъпка, да отстояваш тази позиция. И накрая съвсем съзнателно търсиш начини винаги да утвърждаваш Хармонията около теб.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 3

2010-01-17T14:25:00.000-08:00

smisalat na jivota 3

Хората сме различни, имаме различни способности, успехи, интереси, мисли. Повече или по – малко сме добри или лоши. Имаме различни добродетели. И така се възприемаме. Така възприемаме другите. Фройд отбелязва, че света се движи от желанието за големство и от нагона. Така е – за нас е важно да се възпроизвеждаме и да се състезаваме.

То е и заложено в нас. И няма нищо лошо в това, но само при условие, че съревнованието е подчинено на законите на хармонията. Нашето надбягване, обаче, не признава нищо. Горките ние. Какво ли ни чака? Най – важният критерий, по който хората се различават е доколко всеки един е нагазил в Хармонията. Каква е степента (нивото) на хармоничност, което притежава, доколко осъзнава (усеща) Хармонията и доколко подчинява мислите и действията си на Нейните закони.

Отгатнеш ли нивото на хармоничност на един човек имаш цялата информация за него. Ще ти е ясно какво да очакваш от него и как ще реагира във всяка една ситуация. По – високото ниво съответно по – силно ще въздейства. Също така и човека с такова ниво ще е по – уравновесен, благороден, ефективен, умопомрачаващо добър и праведен.

Няма да се стреми към лъскавото, покварата, пошлостта, трупането, разврата, големството, властта, манипулациите, контрола върху другите и т.н. Във всеки един момент и ситуация той ще улавя хармоничните вибрации, които дадените момент и ситуация излъчват и ще корегира вътрешния си мир в синхрон с тях. Така ще може да оползотвори най – пълно и ефективно благодатта, който Хармонията ни изпраща. Ще изпита удоволствието когато вътрешния ти свят вибрира с вибрациите на Хармонията в заобикалящата го действителност. Той ще въздейства хармонично. Хармонията ражда Хармония.

Тези закони са съществували още преди Земята да се зароди, преди хората да установят неписани и писани правила, преди римското и преди сега действащото право.

Духовността по своята същност е Хармония. Библията е така написана, че и овчаря в планината и инженера по атомна физика да я разберат и тя да им въздейства. Простичко съветва с 10-те Божи заповеди и със седемте смъртни гряха за посоката на пътя към Хармонията. А описаното в нея показва как.

--------------------------------------------------
© 20010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 20010 L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 2

2010-01-17T14:23:00.000-08:00

smisalat na jivota 2

Да поговорим за вибрациите, но и да се дистанцираме от смахнатите лелки от телевизионните предавания, които разбират или не се превъзнасят с думи като: вибрации, лечителство, енергии, ясновидство и т.н. Те всъщност по евтин начин търсят внимание, изгода и публичност.

Едно от най – важните неща във всемира е информацията. Тя се предава по всевъзможни начини, но по своята същност е просто вид трептене. Такива са говора, радиовълните, всеки цвят е с определена дължина на вълната, а това е вибрация, различните сигнали, светлината и т.н. Говорейки, чувствайки, мислейки ние вибрираме. Какво е следствието на това? Следствието е, че НИЕ ВЪЗДЕЙСТВАМЕ.

Защо е така?

Защото основния закон на вселената е ХАРМОНИЯТА. Тя е трептене, вибрация и всичко й се подчинява. Ние сме част от космоса и също сме подвластни. Смисълът на живота е ние, които сме се родили и сме като един бял лист (празен), да се огледаме, да откриваме Хармонията, да я опознаем и почувстваме и да я допуснем да стане наша същност като подчиним действията си на нейните закони.

Отклонявайки се от нейните закони, замърсявайки, консумирайки безогледно, мислейки първосигнално ние се обричаме на самоунищожаване и Тя няма да направи компромис и ще ни сдъвче и изплюе в нищото. Няма друг път, друг начин да заобиколим, да се измъкнем или излъжем. Няма. Щом имаме привилегията да ВЪЗДЕЙСТВАМЕ ще имаме и задължението да самоосъществяваме Хармонията. Тя не ни е оставила избор. Ние просто сме част от това.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Смисълът на живота 1

2010-01-17T14:22:00.000-08:00

smisalat na jivota 1

Какво сме се вкопчили в живота?

Той наш ли е?

Получили сме привилегията да се родим, да живеем (да чувстваме радостта от живота) и накрая да умрем. Но - обърнете внимание – всичко, което ни съпътства по време на това изключително изживяване, каквото е живота, не е наше – дадено ни е назаем (може би от Създателя). Дадено ни е също така да властваме над природата и да се възползваме от нея или по-точно да се възползваме от нея, но стопанисвайки я смислено.

Така ли е в действителност?

Знаете отговора. А децата ни наша собственост ли са?

Защо ги приемаме за даденост?

Защо им налагаме какъв живот да живеят?

Запомнете: не са ни собственост. Наша е единствено радостта, която ни носят. Вкопчили сме се да придобиваме вещи и собствености. Подобни планове ни изморяват и изсмукват енергията ни и когато трябва да трупаме положителни преживявания не ни е останала капчица енергия. Имаме си всичко, от което се нуждаем за това изключително приключение – Живота. Познанието витае около нас и трябва само да можем да го видим и почувстваме. Там ще намерим отговорите, които търсим.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев- автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 11

2010-01-17T14:20:00.001-08:00

lubovta v jivota 11

Не се поставяйте и в положение, при което скрито да изневерите на половинката си и после да си живеете така, сякаш нищо не се е случило. Не можете да се скриете от това пред себе си. Не можете и да накажете половинката си заради някакво скарване като й изневерите.

Първо, ако го направите изобщо, то с или без повода (скарването) вие сте щели да го направите. Не залъгвайте никого и най вече себе си. Второ, никого не можете да накажете така, освен себе си, защото най – вероятно после ще си траете (няма как сам да се излъжете, че не сте паднали много ниско и това, че сте се унижили ще ви трови и хубавите моменти и живота), защото ще се боите да не ви зарежат и то с право.

Не е ли това жалко съществуване?

Трето, всичката любов, която половинката ще ви дарява ще е истинска от нейна страна (и ще изпитва щастието да даряваш обич), но от вашата гледна точка ще е просто една илюзия, защото чудесно ще знаете, че ако знае за предателството и за глупавото ви оправдание, превърнало се в повод ще ви заплюе, а не да ви дарява любов, защото не я заслужавате.

Какво тогава получавате от една такава забежка? Най – вероятно освобождаване на понатрупано сексуално напрежение, което да наподобява някакво удоволствие и може би някакво фалшиво самочувствие, че сте вървежни.

А какво губите?

Всичко останало. Струва ли си? Сами си определяте нивото, на което сте и степента на любовта, която можете да получавате и дарявате. Изберете ли първосигналното се обричате да се задоволявате от повърхностното и нетрайното, да изпитвате блудкаво удоволствие, а да си мислите, че е истинското удоволствие. И ще се чудите къде е пълнотата на щастието и ще гоните вятъра. Най – ценните и най – сладките неща на този свят са безплатни. Усмивката, секса, любовта, усещанията, докосването, радостта от децата, съня, природата, щастието, ендорфините и т.н. Какво още да искаме? Само здравето и мира.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев- автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 10

2010-01-17T14:19:00.000-08:00

lubovta v jivota 10

И една тайна, която може да ви бъде индикатор дали сте на правилния път с точния човек и дали се отнасяте към него подобаващо. Когато се замислите за времето трябва да установявате, че не ви стига. Значи живеете на пълни обороти и грабите с пълни шепи.

И още нещо. В ежедневието си се разминавате с различни индивиди от другия пол. Някои са повече или по – малко атрактивни. Наложете си някой път да си представите сексуална близост с някакъв такъв индивид. Ако на всяка такава проба фантазията ви за сексуална близост избледнява, става блудкава и скучно-безинтересна значи вие си имате точния човек до себе си в къщи и едва ли е нужно да си правите подобни тестове. Вие сте на върха на щастието си, обгрижвайте любимият човек и го пазете.

Изневярата. Ами който има нужда от нея първо не е с точния до себе си човек или е, но не го вижда и оценява. Второ, не изпитва изпепеляващата любов, а нейно бледо копие. Трето не е щастлив с щастието, което може да има. За да повярва в чудесата трябва да ги изпита, но изневярата не е пътя към това познание.

Любовта не е даденост, тя трябва да се обгрижва и храни. Тя не е задължение на единия партньор, за нея са нужни двама души. Човек си има сила да отстоява себе си. Ние не знаем колко е силата на точния до нас човек (нашата половинка). Би трябвало да е огромна и да издържа на всичко.

Съществува, обаче, нещастието в някакъв момент партньора ни (въпреки, че е точния човек) да се пречупи по някаква причина и да предаде връзката. Осъзнаваме ли или не нищо вече не може да бъде същото и всичко свършва в този миг. Вълшебството се принизява до блудкава връзка и си губи стойността. Няма как да се избегне това. Остава единствено богатството на това, което сте имали (това никой не може да ви отнеме).

Жалкото е, че е прекъсната възможността да изпитвате такова щастие до края на дните си. Не бива да мислим за този сценарий, а да го направим да не съществува (и да не се сбъдне) така, както децата правят да не съществуват глада и умората и да не им пречат на игрите. Правете първосигнален секс, правете любов, правете каквото ви душа иска, но само с половинката си. Чудесата ще дойдат при вас.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 9

2010-01-17T14:18:00.000-08:00

lubovta v jivota 9

Намерили сте се и се харесвате с точната за вас половинка. Трябва да стъпите на стабилна основа. Такава основа е справедливостта. Като говорите се чувайте. Не правете това, което не искате на вас да направят. Не спорете кой колко е направил за другия, а се надпреварвайте вие да правите колкото можете повече и се наслаждавайте. Който раздава празен не остава. Пийте от щастието. То е тук и сега.

Не тровете връзката си с дребни тарикатлъци. Понеже е трудно отношенията между двамата да са идеални, използвайте за буфер правила, които сами си определите и разпределете по равно бремето на дребните ежедневни задължения (така няма да ги забелязвате). Това няма да отрови щастието ви. Напротив ще ви освободи пространство за още щастие. А ако се случи все пак да се скарате знайте, че е нормално, а и сдобряването после по традиция е много страстно.

Мъжката сила не се крие в мускулите, а в това как мъжът преодолява слабостите. Мъж се става като ти разбият носа и като ти попарят сърцето. За успеха на някого трябва да се съди не по големината на постигнатото, а по това какво му е коствало да го постигне.

Някога живяло едно котенце. Искало на всяка цена да намери щастието. Когато срещнало стар и мъдър котарак, той дал отгавор на въпроса му. Истинското щастие, според него се криело в опашката на всяка котка. Хванеш ли си опашката – намираш щастието. Развъртяло се котенцето да си хване опашката. Имало моменти, в които за малко да успее. С колкото се доближавало до нея, с толкова опашката се отдалечавала от лапите му.

Тогава се появила и една стара и мъдра котка. Отгатнала защо се върти като пумпал и му казала, че когато и тя била малко котенце също искала да си хване опашката и да се сдобие с щастието. Забелязала всъщност, че колкото и да я преследвала, никога не успявала да я достигне. Обаче, обърнела ли й гръб и тръгнела ли да си живее живота, опашката и щастието неотлъчно я следвали. Вие си преценете струва ли си живота ни да премине в преследване на химери (луксозни жилища и коли, авторитетно име, излишни вещи и излишно напъване, скъпи дрехи, фалшива самоличност и т. н. ).

Ако любовта и семейството станат най – важният ви приоритет, те ще се превърнат и в ключа, отключващ океана на ендорфините. Нищо друго вече няма да е същото, а вие ще сте на правилния си път и на правилния за нишката ви път. Не е важно да запомните механизмите, които ви описах, важното е да се възползвате от крайния им резултат – Магията на любовта и щастието от пълнотата в живота ви.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 8

2010-01-17T14:16:00.000-08:00

lubovta v jivota 8

Не бъркайте страстта с любовта. Страстта и копнежа са нещо разтърсващо и опияняващо. С тях започват и обречените и истинските връзки. Няма страст без въздържание. Страстта в началото на връзката е наистина по – интинзивна. Преплита се с предвкусването на нещо хубаво.

Фантазира се, а във фантазиите всичко е идеално. За човек, знаещ какво търси и проявяващ търпението да го дочака, а не да се хвърля сляпо на каквото му се изпречи на пътя, въздържанието му бива възнаградено. А за този, който преследва нови и нови запознанства страста е фактора, правещ ги интересни, но с времето отслабва и започват да се търсят компенсации за да се поддържа огъня .

Изпитвайки удоволствието на страстта от началото на връзка, индивида всъщност изпитва удоволствието от ендорфините, които страстта отключва. Страстта е само малка част на любовта и не се ограничавайте само с нея, а се отдайте на естествената, истинската и пълната любов за да изпитате удоволствието на пълнотата.

Повтарям, трябва само да разпознаете точният за вас човек и да се слеете с него. Всичко друго само си идва на мястото и е нереално хубаво. Това не са илюзии. Не съм го гледал на филм от Холивуд и сега да се „пеня” пред вас с измишльотини. Вярвам в точно тези чудеса, защото са ми се случили и продължават да ми се случват (не знам докога, но имам чувството, че докато се държа по начина, по който съм избрал да се държа, всичко се случва от самосебе си и аз не преча на хармонията, а се оставям да ме докосне).

Преди да сте ме заклеймили като перко затънал във филми и книги ви отбелязвам, че аз живея живота си, а не гледам на филми как другите живеят. Не ми е нужно да ви доказвам каквото й да било. Правя си моето и съм адски щастлив, доколкото околния свят от първосигнални глупаци не ми пречи да бъда, но успявам.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 7

2010-01-17T14:15:00.000-08:00

lubovta v jivota 7

Споменах, че най – големия грях е неразпознаването на злото. Злото, което причиняваме на другите, злото, което другите причиняват на нас и също много важно, злото, което сами си причиняваме. Голям грях е и неразпознаването (невиждането) на доброто. Да имаш мъдростта да знаеш кое е най – доброто за самия теб и за другите във всяка една ситуация е от особено важно значение. Това се нарича самоосъществяване.

Представете си какво залива ежедневно децата. Всичко това носи послание и се загнездва в главичките им и така определя светогледа им. Само, че те са много мънички за да разсъдят кое е стойностно и кое не и приемат всичко за чиста монета. Например чалга – певиците. Как са облечени, какъв ефект имат, как се държат, как разсъждават, колко силикон и какви корекции имат. Децата попиват това и то определя стремленията им и ги осaкатява.

Излиза мис България, която има силикон и масово момичетата искат силикон. После, ако в класа (курса) има 2-3 момичета със силикон и момчетата обръщат вниманието си по тях какво става с останалите момичета?

И те полудяват по неестественото. Получава се дяволски кръг и ценностите биват изместени от фалшивото. Но фалшивата външност крие фалшива душа. Освен това корекциите и силиконовите подплънки, ако се случи да изглеждат добре то доброто им изглеждане е само в определена поза. Наклониш ли се мъничко или движиш ли се неестественото направо започва да крещи и се набива на очи.

И корегираните части на лицето са така – само в застинало положение има някакъв ефект, но засмее ли се притежателката им физиономията й става отблъскваща. Хора свикнете с телата си и с мисълта, че са подвластни на остаряването. Не се ли чувствате добре в собствените си кожи и не си ли обичате телата, това се предава на хората около вас и те няма да се чувстват добре с вас.

И не забравяйте, че като сте неестествени и с маски се проваляте в търсенето и намирането на точната за вас половинка, само с която можете да изживеете истинската любов т.е. истинското щастие. --------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 6

2010-01-17T14:12:00.000-08:00

lubovta v jivota 6

Основния извод е, че една част от ключовете носещи удоволствията са ни заложени (от предците), а другата сами си създаваме. В този смисъл нека насочваме съзнанието си да получаваме удоволствие от истинското и пълнотата. Нека се научим да действаме заради самото действие, а не за да чакаме награда. Новата мисъл се поражда от ново действие. Нека не убиваме детското у себе си и у половинката си. Наблюдавайте децата. Те така се отдават на удоволствието от игрите, че пренебрегват глада и го правят да не съществува.

Пренебрегват и умората, неудобствата, жегата, студа, страха от правилата на родителите си , страха по принцип и т.н. и ги правят да не съществуват, да не им пречат и се отдават на момента. Естествени са и се радват истински. А на нас какво ни пречи да бъдем такива в любовта, а и по принцип в живота.

Знаейки всичко това не се ли почувствахте специални?

Вие не сте само еди кой си, а сте част от нишка просъществувала стотици хиляди години. Носите у себе си вълшебството на хармонията и любовта. Можете да избирате какво да ви носи удоволствие и да различавате истинското от фалшивото.

Не си губете времето по повърхностното и временното, а се огледайте за точния за вас човек и щом го зърнете го грабнете и пийте колкото можете. Няма значение колко ще трябва да го търсите или чакате. Ако не изпитвате силни чувства към партньора си сега нищо няма да изпитате и в бъдеще. Не му създавайте илюзии. Бъдете честни към него и към себе си. Продължете напред.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 5

2010-01-17T14:11:00.000-08:00

lubovta v jivota 5

Правилните пропорции на лицето и тялото са признак на добро здраве. Пропорцията „пясъчен часовник” (широки рамене и гръден кош със съответната мускулатура в съчетание с тясна обиколка на кръста и яки бедра за мъжете; бюст, тънка талия, заоблени детеродни органи и стегнати бедра за жените) е също признак за здраве. Такъв партньор – такова поколение.

Още един фактор загнезден някъде в подсъзнанието. Красива и желана половинка – красиво и желано поколение. Половинка с чувство за хумор – поколение с чувство за хумор. Силен мъж, мъж с власт, мъж с пари – такова поколение т.е. с повече шансове за оцеляване . Всичко това е заложено в програмата с ключовете за ендорфините от предците ни в нашите нишки с единствената цел да ни помага в продължаването на родът и оцеляването.

Виждайки такъв екземпляр ключа от програмата с приоритетите отключва яки дози ендорфини, ние изпитваме удоволствие и се чувстваме сексуално привлечени. Заложено е в случай (за всеки случай), че нямаме идея или смелост накъде да насочим нишката. Но ние мързелуваме и се осланяме на богатството натрупано и оставено ни от предците, а не донатрупваме наше.

Хей, ние имаме задължения пред собственото ни потомство. Преди да се сбиеш (при което е възможно и да умреш и така да прекъснеш нишката ) с шофьора, който те е напсувал заради нещо дребно, помисли дали не е по – добре да подминеш и да вървиш напред, отколкото да влизаш в разпри при всеки подобен случай и да спираш развитието си със съдебни дела и обезщетения. Простотията е навсякъде и те забавя.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 4

2010-01-17T14:10:00.000-08:00

lubovta v jivota 4

Сега малко да се спрем на подсъзнанието и на химията. Това, че сега сме тук е в резултат, че ние сме част от нишката на поколенията преди нас. Предците ни са се раждали, живели са, оцелявали са и са предавали гена си на децата си. Този ген е бил синтез на най – доброто и приоритетното за оцеляване и закодираното в него е било предпоставка за продължаването на нишката.

Крайно агресивните все са си намирали майстора и не са оцелявали, съответно не са оставяли поколение. Крайно неагресивните (мухльовците) са били тъпкани и обречени и също не са оставяли поколение. Всички хора днес на земята сме нишки от златната среда – повече или по – малко агресивни, интелигентни, уникални, умели, изобретателни, силни и т.н. за да вървим напред. Човекът е достатъчно голям за да бъде силен и достатъчно малък за да бъде бърз. Това е златната среда.

Разбира се не всички нишки от златната среда са оцелявали. Само по себе си това условие не е гаранцията за запазване на нещо толкова крехко като живота. Ние не сме се "пръкнали" от нищото. Нишките са много дълги назад във времето. Според последни научни открития преди 60 000 години са живели примати. Един единствен техен представител, обаче, претърпял рязко изменение в мозъка.

Дали е плод на намесата на извънземна или високоразвита земна предишна цивилизация не е толкова важно. Сами си изберете на какво да повярвате. Важното в случая е, че въпросният примат получил предимство пред останалите, изразяващо се в умения да гради ловни стратегии, стратегии за оцеляване, да изобретява капани и оръжия и т.н. Това му предимство го направило по – привлекателен за една или повече женски. Поколението, което оставял след себе си носило този напредничав ген, а и уменията, на които учил потомците си станали гаранция за оцеляването.

Съответно точно това потомство се превърнало в най – предпочитаното за женските индивиди. В крайна сметка този екземпляр предал своя ген и своята У – хромозома. Оказва се, че всеки днешен жител на планетата носи точно тази У – хромозома. Ние всички хора на земята имаме един общ мъжки прародител. Това е научно доказано и изследвано. Какво е станало с другите мъжки екземпляри отпреди 60 000 години. Ами техните нишки постепенно са били изличени като неконкурентноспособни. Защо ви разказвам всичко това? Защото трябва да потърсим мястото на ендорфините в този дълъг 60 000 години (и още и още по 60 000 години) процес на вплитане на приоритети за оцеляване и начини (ендорфините) за изпълняването им.

Каква гениалност и съвършенство от страна на природата – принуда чрез удоволствие. Правим най – доброто за оцеляването ни и за оцеляването на потомството ни преследвайки удоволствието на ендорфините и закодираното в ключовете. Оцелява, обаче, само потомството, чиито предци живеейки са научили законите на хармонията и са се доближили най – близко до тях. Всички останали нишки с объркани и повредени програми за ключовете за ендорфините постепенно са изтласкани встрани и изличени от силата на хармонията.

Като индикатор за подобни нишки се явяват признаците на отклоненията и извращенията (садизъм върху хора, животни и природата; лакомия; негативизъм; педофилия; егоизъм; алчност; злоба; мързел, тъпотия и нежелание да погледнеш по – далече от носа си и т.н.). От мой приятел научих, че най – големият грях, който е основа за всички грехове е неспособността да различаваш и откриваш злото. Злото, което ти причиняваш и злото, което причиняват на теб. Загнезди ли се това зло в програмата на ключовете отравя всичко и най – вече любовта.

Любовта във всичките й измерения и лица е носител на пълното щастие и изобщо на пълнотата и смисъла на живота. Сега вече можем да обясним за подсъзнанието и химията.

От какво зависи нашия избор на партньор? От нас и от нашата същност. В основата на този избор лежи желанието за здраво и пробивно поколение. Нишката. От изследвания в различни области на науката и на човешкото поведение се потвърждава точно това. Оказва се, че целувайки се ние на подсъзнателно ниво правим, посредством рецепторите, анализ на състоянието на организма на партньора и на гените му, анализирайки химичния състав на слюнката му .

Звучи несериозно ли?

Я да си припомним как в полицията и съда се взема проба за ДНК – тест. С памук на клечка се взема проба от слюнката в устната кухина. Разбира се има и други методи (кръвен например). Феромоните (миризми, които регистрираме подсъзнателно и които имат пряко влияние върху сексуалното привличане между индивидите) също играят такава роля. Информацията от тези анализи се загнездва някъде в подсъзнанието ни и става по – важен или по – малко важен фактор за нашия избор.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

Любовта в живота 3

2010-01-17T14:07:00.000-08:00

lubovta v jivota 3

За да изпита истинската и изпепеляващата любов, човек трябва да открие партньор, който да го задоволява емоционално, интелектуално, духовно, физически, сексуално, морално ...., с който да изпитва пълнота. Също така и двамата партньори трябва да се развиват и непрестанно да преодоляват собствените си граници, за да се изненадват и да разпалват огъня на любовта и винаги да откриват нови неща в половинката си. Намерят ли този ключ изобилието на ендорфините ще ги залее.

Повечето хора, обаче, търсейки лесното и бързото се задоволяват с ключовете от първосигнален тип т.е. когато видят обект, отговарящ на сексуалните им интереси (оформени, разбира се, от средата и обществото) лигите им потичат и те го пожелават. Отпиват известна доза ендорфини. Следва кратък флирт. Още малко ендорфини. Ако се получи се стига до секс. Още ендорфини.

Споменаването по – късно пред приятели донася още мъничко от тези вещества. Чувстваме се добре и самочувствието е добро. Хубаво ни е, но това не е всичко, защото след още няколко срещи започва да става безинтересно (синдрома на прочетената книга). Връзката от такъв тип избледнява бързо (ако изобщо може да се нарече връзка). Умира.

Гладът за ендорфини, обаче, си остава. Много лесно – пак се оглеждаме за нещо подобно. С течение на времето започваме да получаваме все по – малко от веществата. Тогава за да компенсираме глада отваряме тефтера и се впускаме в трупането на бройки. И понеже сме си избрали маската на „вървежните” се държим тежко и внимаваме много да сме на нивото на летвата, която сами сме вдигнали. Изморително е, но другите ни възприемат така както ние искаме да изглеждаме. Доброто ни самочувствие е взависимост от одобрението в очите на другите.

Жалко съществуване. Превърнем ли в самоцел първосигналните ключове намаляваме шансовете си за истинското в лицето на истинската любов, родена от и носеща пълнотата. Няма нищо лошо в първосигналното, но то е само една мъничка част от изпепеляващото. Малка част в началото на нещо голямо. Хубаво е даже от време на време двамата партньори да се връщат към първосигналния секс, но само като добавка за разнообразие .

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 2

2010-01-17T14:06:00.000-08:00

lubovta v jivota 2

Правейки самолети и подводници, ние имитираме природата. Крадем идеите си от нея. Компютъра имитира мозъка. Някои стилове в бойните изкуства имитират животните. Къде по – успешно къде не, ние имитираме според възможнстите си. Наркотиците също са имитация, но за жалост пагубна. Те са бледа имитация на вещества, които се произвеждат в тялото ни. Наричат се ендорфини. Това са чисти и безопасни наркотици, които тялото само си произвежда. Те са тясно свързани с оцеляването ни.

За да се излеят в тялото ни е необходим ключ, който да отключи това изливане. Ягодата е храна и е богата на витамини. И храната и витамините са нужни на тялото за да съществува и да оцелее. Попадайки в устата, ягодата бива разпозната от рецепторите като полезна и необходима и те изпращат сигнал към мозъка. Този сигнал е ключа, отключващ изливането на ендорфини и ние изпитваме удоволствие.

Раждат ни се деца и ние ги отглеждаме. Тъй като това е важно за оцеляването ни, то също се явява ключ и ние изпитваме удоволствие. Зачеването на деца също е ключ и тъй като е от изключителна важност за оцеляването, съответно и удоволствието е изключително. Ако се налапаме с пръст, трева, отрова и т.н. никак няма да изпитаме удоволствие. Когато успяваме в нещо, успехът се превръща в ключ за ендорфините. Изобщо всеки път, когато изпитваме удоволствие, това нещо е било ключ за ендорфините. Такива ключове могат да се родят в мислите, действията ни, от звуците, от филмите, от срещата с приятен човек, от полъха на вятъра и т.н.

Една част от ключовете са заложени в нас от природата, а друга ние сами създаваме. Ние сами си определяме удоволствията. Ето защо трябва много да внимаваме за действията си и за посоката, в която вървим. Ако някой изпитва удоволствие от ловуването на животни или от кучешките боеве, от болно слабите манекенки, от алкохола, от хазарта, от покварата и т.н. наистина трябва да се замисли, защото това влияе на програмата в мозъка му, отговаряща за ключовете.

Объркването на приоритетите в тази програма ще има фатални последици. Обществото ни залива с всякаква информация и с примери за поведение. Ние подлагаме заливащото ни на преценка и решаваме да го приемем ли за себе си или да го отхвърлим. Решението, обаче, е в зависимост от нивото на ценностната ни система и доколко можем да разпознаем доброто и злото.

Ако отхвърлим, отхвърленото не ни докосва и не може да ни влияе. Ако решим да приемем нещо от заливащото ни, то става част от нас, става приоритет с определена за нас важност и ние го складираме на определено място в мозъка си. Всеки път, когато се сблъскаме със ситуация, в която то присъства нашето подсъзнание се отнася до това място и този приоритет става ключ отключващ ендорфини. Колкото приоритета е по – важен за нас, толкова дозата е по – силна. Този модел ще ни доставя удоволствие и съответно ще определя посоката на поведението и изборите ни. Внимавайте какво решение вземате във всяка една ситуация.

Разковничето е в мира. Вътрешният ни мир и мира около нас.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Любовта в живота 1

2010-01-17T14:03:00.000-08:00

lubovta v jivota 1

Разбира се ние всички знаем всичко за нея и смятаме, че е изтъркана тема. Знаем, че трае до три години и после идва (остава ) само уважението. Знаем, че любовта е химия. Знаем, че първата любов не се забравя и че от несподелената любов боли.

Това, което не знаем е, че това са просто клишета, с които сме свикнали и с които ни е по–лесно да обясним необяснимото. А простата истина е, че любовта прави щастието. И ако има истинско щастие то е, защото има истинска любов. Ще се опитам да ви дам отговорите, които да ви убедят, че стават чудеса и магията на любовта е едно от тях.

Затънали сме от условности, клишета и си слагаме маски.

Защо?

Защото сме много чувствителни и лесно раними по природа. Защото се боим да бъдем себе си и всячески се стараем околните да не разберат, че не сме това, за което се представяме. Искаме да ни възприемат по начин, определен от нашите представи за добра светлина. Само, че тези наши представи не са наши. Те са плод на внушенията на обществото още от нашето раждане. Ние не изразяваме собствената си същност, която всъщност е най – истинското, а отразяваме средата, в която живеем. Слагайки маската ние вдигаме летвата на определена височина.

После стараейки се да поддържаме маската ние губим енергията си. Няма нищо по – лесно и по – смислено от това да бъдем естествени. Мислим си, че маската е защитен механизъм, но тя всъщност е бреме. Как да познаем истинската (естествената) любов след като ние не се държим истински (естествено)? Откъде тогава нашето самочувствие, че знаем всичко за любовта, че даже и определяме темата като изтъркана? Дали пък да не си пренаредим мозайката?
--------------------------------------------------
© 2010 Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Белези на любовта в живота

2010-01-17T13:56:00.000-08:00

belezi na lubovta v jivota

Преди години в един горещ летен ден в южна Флорида малко момче решава да отиде да поплува в едно старо вирче за плуване зад къщата му.

В бързината да се гмурне в студената вода той изтичал от задната врата оставяйки зад себе си обувки, чорапи и ризата, които е носил. Полетял към водата без да осъзнава, че като плува към средата на езерото един алигатор плувал към брега.

Майка му, която била в къщата и наблюдавала от прозореца – видяла, как двамата се приближавали все по-близо и по-близо. В пълен ужас тя изтичала от къщата към водата и крещяла към сина си колкото силно можела. Чувайки гласът й малкото момче се стреснало и заплувало обратно към нея.

Било твърде късно. Тъкмо, когато то я достигнало, алигаторът достигнал до него.

От докът майката сграбчила момчето за раменете тъкмо, когато алигатора го захапал за краката. Така започнала една невероятна решителна схватка между тях.

Алигатора бил доста по-силен от майката, но майката била твърде уверена да не го изпусне.

Един фермер се случило да минава, чул писъците, изтичал от камиона си и застрелял алигатора. Удивително след седмици в болницата малкото момче оцеляло.

Неговите крака били напълно страховити от жестоката атака на животното.

И на раменете му имало дълбоки белези където отпечатъците от пръстите на неговата майка се впили в плътта му в опита си да удържи обичния си син.

Репортера от вестника, който интервюирал момчето след преживяната травма, попитал дали може да му покаже белезите си. Момчето вдигнало крачолите на панталона и след това с очевидна гордост казало на репортера: „но, виж раменете ми. Имам страхотни белези там също. Имам ги защото мама не ме изпусна”.

Вие и аз може да се идентифицираме с момчето. Също имаме белези. Не, не от алигатор, или нещо така драматично, но белези от болезнено минало. Някои от тези белези са неприятни за гледане и са ни създали дълбока скръб. Но някои рани са ни останали защото Той е отказал да ни пусне…

(Той= Господ, приятел, мама…)

Но понякога ние глуповато нагазваме в опасни ситуации. Вирът за плуване на нашия живот е пълен с опасности – и ние забравяме, че враг ни дебне да ни атакува. Когато решителната борба започне и ти се сдобиеш с белези от Неговата любов на раменете си, бъди много, много благодарен.

Той не би и няма да ти позволи да пропаднеш.
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Щастието в живота

2010-01-17T13:45:00.000-08:00

6tastieto v jivota

Някога, много отдавна, Щастието било дадено на Човека в изобилие. Не било нужно той да се бори за него или да го търси, то просто си присъствало в ежедневието му и било част от неговия живот. Но въпреки това, Човекът все се оплаквал, недоволствал, мрънкал за всичко, не оценявал онова, което имал.

Виждайки какво се случва, един ден ангелите се събрали на съвещание, за да решат какво да направят, за да променят това положение. Знаели, че Човекът оценява нещата, едва когато ги загуби, затова решили да скрият някъде Щастието. Така Човекът щял да усети и осъзнае липсата му най-силно. И вероятно щял да разбере стойността му и да го цени повече в последствие, когато сам се е преборил за да го получи. Били сигурни, че това ще има ефект. Да, обаче къде биха могли да скрият Щастието така, че да не е толкова лесно намирането му?!

Започнали да се изказват най-различни варианти – един предлагал да го скрият на връх Еверест, друг смятал за по-подходящо дъното на Атлантическия океан, трети – кубетата на Тадж Махал, в някоя тясна горска пътечка..., в коридора на родилното отделение на някоя болница..., във фунийка за сладолед..., сред розите на някоя цветна градина..., в пакет цигари..., в брашното на някой хлебар... Изброили се толкова много места, но нито едно от тях не им се сторило достатъчно удачно и трудно за намиране, а именно това била целта. В този момент се чул нечий глас, който промълвил:

- Вътре в Човека да скрием Щастието! Там той поглежда най-рядко...

Всички кимнали одобрително на това предложение и приели идеята.

И така, от ония древни времена, та до ден днешен, Човешкото Щастие се крие вътре в самия Човек. То вече не е даденост, не се дава наготово, трябва да се търси, да се намери...

Не е лесно да се открие Щастието, но не е и невъзможно.

Трябва просто Човекът да спре да търси “навън” и да насочи поглед навътре, към същността, към душата.

Своята и на другите...
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Помислете за момент. Вие в кой списък сте на живота сте?

2010-01-17T13:40:00.000-08:00

pomisleta za moment. Vie v koi spisak ste?
Известен лектор започнал семинара си в зала с 200 човека и 100-доларова банкнота в ръка.

- Кой иска тази банкнота?

Всички вдигнали ръце.

- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … Скъсал банкнотата на няколко парчета.

- Кой я иска сега?

Пак всички ръце се вдигнали.

- А ако направя така…

Той я пуснал на земята и започнал да я тъпче и размазва. Тя вече на нищо не приличала. Вдигнал я. Мръсна, изпокъсана.

- А сега? Кой я иска?

Отново всички. Тогава той започнал:

- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това какво правим и какво знаем.

Сега помислете добре и потърсете в паметта си:

- 5-те най-богати човека в света

- 5-те последни Мис Свят

- 10 лауреата на Нобелова награда

- 5-те последни носители на Оскар.

Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплаузите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!

Сега си спомнете:

- трима учители, помогнали ви във вашето истинско израстване

- трима приятели, помогнали ви в труден момент

- някой, накарал ви да се чувствате специален

- 5 човека, съпътствали ви през живота

Как върви? Много по-добре, нали?

Хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се тревожат за нас, грижат се за нас, които са с нас винаги.

Помислете за момент. Вие в кой списък сте?--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

От какво имаме нужда в живота?

2010-01-17T13:37:00.000-08:00

ot kakvo imame nujda v jivota?

Имаме нужда от 4 прегръдки дневно, за да оцелеем.
Имаме нужда от 8 прегръдки, за да поддържаме добрата си форма.
Имаме нужда от 12 прегръдки всеки ден, за да растем.
Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват депресията, намаляват стреса, помагат ти да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство.

Да прегръщаш е напълно естествено: екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, 100 % здравословно.
Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, които се износват, няма батерии, които се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е срещу кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващи ефекти и - разбира се, има 100-процентова възвращаемост.
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

2010-01-17T13:29:00.000-08:00

jivotat ne se meri s broq vdi6vaniq, a s momentite, koito spirat daha ni!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Усмивката на живота - Какво означава тя?

2010-01-17T13:24:00.000-08:00

usmivkata na jivota - kakvo ozna4ava tq?

Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....

Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.

Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.

Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.

Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.

Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.

Тя не може да бъде купена, измолена, взета назаем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.

Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!
--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Защо плачат жените в този живот?

2010-01-17T13:17:00.000-08:00

za6to pla4at jenite v tozi jivot?

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"

„Защото съм жена?", отговорила му тя

„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"

По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"

„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.

Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.

Най-накрая попитал Господ: „Господи, защо жените плачат толкова лесно?

Господ отговорил: „Когато създавах жената, тя трябваше да е специална. Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство. Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й. Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква. Дадох й чувствителност да обича децата си въпреки каквото и да се случи и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.

Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.

„Виждаш ли, сине", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава." --------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot

Двата вълка в нашия живот

2010-01-17T13:14:00.000-08:00

dvata valka v na6iq jivot

Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

--------------------------------------------------
© 2010, Иво Дичев - автор, All rights reserved!
© 2010, L.Д. - издател, All rights reserved!

живота, живот, jivot, jivota, zhivot